На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...

Студен камък е душата ми,
в ледени окови окована.
Гледаш в нея, но гледаш в празнота,
а от истинската ù същност няма и следа.
Опитваш се да я стоплиш, но как, ...

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...

САМОТИЕ
Люлее се нощта –
в лилаво-синьо.
Ухае на живовляк.
И метличина. ...

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...

Признание
Понякога съм тук,
по-често май ме няма;
но винаги съм с теб
с духа си постоянно... ...

В суховея, обрулил главата ми с вятърна мисъл,
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.
Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга. ...

ТОЙ... .
Той е сякаш много слаб,
той е някак беден и богат,
той е миловиден и толкова познат…
Нощем само той излиза ...

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...

В езерцето плува
рибка предпазлива.
Види ли опасност,
в подмола се скрива.
Щъркел щом затрака, ...

Мойта Голяма Любоф
В сърцето си кътах аз място,
запазено само за теб!
И надпис красив му поставих:
„За Мойта Голяма Любоф!” ...

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...

Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...

***
Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак. ...

Видях момиче...
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани. ...

Изкушаваш ме... мамещо...
и надигам пак чашата с вино,
ти предлагаш парченце от ябълка
и докосвам ръката ти фина...
Не очаквай да сбъдна мечтите ти, ...

Къде се дяна, мъко моя?
Така е празно, пусто е без тебе.
Изписах ли те цялата до края?
Ела си, не остана време...
Страшно е без тебе, мъко... ...

Миг, безвремие, отминали моменти,
Желания, мираж, неоправдани надежди...
Мечтите ми сякаш- измислици,
Нахлуват, грабят, обезсмислят дните ми.
Намерих смисъл в едно цветче, ...

За какво съм му аз на света?
Кой ще е той без мене утре –
ако умра сега, ще направя ли щета?
Тази загадъчна звездна нощ шепне
и луната се показва между звездите ...

Събудих се
и станах от леглото.
Съгледах комар на стъклото!
Хванах чехъла си аз
и „прaaас”...! ...

Слънцето надникна по обяд,
но за малко, само за мъничко
и уплашено от моя хлад
пак избяга надалеч, горкичкото...
Тайната ми, Слънце, запази, ...

Обичам тишината, обичам самотата,
обичам да плача и ти да не знаеш.
Обичам да легна, в кълбо да се свия
и тихо със длани сълзите да трия.
Обичам, когато дъждът ме намокри, ...

когато те няма
и не си до мен
обвивам се със самотата
и вехна като цвете
... ден след ден... ...

Вчера случайно те видях,
но не се зарадвах както преди.
Дори за поздрав не спрях,
въпреки че се погледнахме в очи.
Към мене ти вървеше - ...

ПРОХОДАНЧО
Братчето ми малко Радко
се усмихна сладко, сладко.
Сам-самичко се изправи,
крачки бавни взе да прави. ...

Ти си толкова млад и невинен,
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова, ...

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА
Какво съм аз?-Прашинка във всемира!
Стоящ едва на крачка от смъртта.
И търся бряг,и все не го намирам,
о, Господи, не искам да умра. ...

По " Bu Gemi Ne Zamandır Burada" Edip Cansever / "Откога е този кораб тука" Едип Джансевер
Ще дойде някога
ще се завърне онзи кораб
ще пофлиртува с вятъра
с разперени платна ...

ПРОЩАВАМ
Телефонът издайно звъни -
мъжът ти от тебе грубо го грабва.
Грешка е, говоря – сякаш насън,
а думите му дялкат като брадва. ...

Кехлибарено безвремие
кротко ляга в смутена душа.
Няма те! И студено ми е.
Искам с любов да се утеша.
С дива любов, горда, циганска - ...

Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...