Над
Мальовишките езера
острите скали са занемели.
Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели! ...

... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...

Текстът е на Елица Стоянова

Подари ми мига
и от него направих вселена -
за такава любов
само Господ решава дали!
Като в сън те обичам - ...

Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки ...

Образът на Атенон
Представям на Вашето внимание образа на Атенон, наричан още: Владиката на Святата Планина (Урал), Великият Вещ Гой, и също – Святогор. Атенон е Владиката на Гоите. Господаря на Небето и на Земята. Всеки Гой се докосва до Вечността, когато съдбата го срещне с Атенон, когато Атенон п ...

Отваряш очи, събуден от някого или алармата ти напомня, че е нов ден.
Добро утро! Поглеждаш през прозореца с чаша горещо кафе в ръка. Денят е хубав. Чуваш чуруликане на птичка и се усмихваш. Хора минават забързани, всеки по своите задачи. А твоят ден е изпълнен с нови предизвикателства и нови възмож ...

Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити ...

Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което ник ...

На Земята има много жени
със красиви тела и очи.
Но коя от тях, ми кажи,
е родена за моите мечти?
И знам, че някъде я има - ...

Бягам, не искам да спирам.
Не поглеждам назад, има болка.
Искам да избягам в самотата си,
там сърцето се чувства укрито.
Но тези сълзи, породени от спомен, ...

Помниш ли как се запознахме?
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.
Аз и ти, от предатели безброй заобиколени. ...

Морето днес е моят свят
и мен със лодката ще отнесе.
Не ще остана в този град -
той знае всичките ми страхове.
Той знае как години минаха ...

Маска, маскираща лъжата,
маска, покриваща красотата.
Топлината? Тук е нищетата!
Самотата? Сама е светлината!
Тук е, ала липсва! Липсва светлината. ...

Ако очите ти потънат в мен
и ме избродиш цяла на въздишки,
едно жадуване с вик почти студен
ще прогони трънливите ми мисли...
И ще спра да се преливам в пустото, ...

Притварям очи,
политам нагоре,
размахвам криле,
за да стигна простора.
Мечтая за слънцето, ...

Ти си пристан
за кораба на моя объркан ум.
Ти си пристан
за кораба на моя емоционален витал.
Ти си пристан ...

Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...

Опитвам се да те забравя
и все по-малко ме боли,
когато влюбени на гара
шептят си нежно със очи.
Сънят си всяка нощ приспивам ...

Двата пътя се сливат във един кръстопът -
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...

Какво сме ние - това, което мислим за себе си, че сме или това, което другите мислят за нас?! Дали истината не е някъде по средата?! Не се ли заглеждаме по-често в чуждата паница и пропускаме да видим нашата. Книгите, филмите също са база за сравнение. При всички случаи общуването помага да налучкам ...

В морето от лица те търся
без умора и взирам се сега
във всички други хора.
Аз знам, че ме обичаш още и
търсиш ме в очите нощем. ...

Не, не ме поздравявай, не не се дръж добре,
изпрати ме на друга планета.
Щом не искаш да видиш мен както преди -
отърви се от тези клишета.
Не, не ми отговаряй, ако с поглед те спирам, ...

Потънах в кошмара на вечните думи,
така не-изречени, че чак заболя.
Заровена в сметки, банкноти, алчност и суми,
заключена в стая с безцветна дъга.
Превърнете ръцете ми в два катинара! ...

Цигарен дим изпълва малката стая,
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...

Върви по улицата прашна,
обгърнат в лепкава мъгла,
бродещ без цел и посока
самотник с прошарена коса.
С клепачи, натежали от това, ...

И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...