Бих ли могла
твоя дъх да усетя?
Да го видя на стъклото,
и в мъглявото -
детска рисунка? ...

Научих, че когато обичаш,
всичко е в друг цвят.
Научих, че когато искаш нещо,
то бяга от теб.
Научих, че когато си предаден, ...

... написах, вдъхновена от стиха на argonyk
"###", публикувано на 2.12.2010
Твойта жлъч не ме застигна.
От мене клетвите самички бягат.
Прочетох всичко, без да мигна. ...

Дъждът свирепо къпеше улиците на града. Сякаш искаше да го пречисти от греховните мисли в него. Такива бяха мислите на Даниел. Един разглезен, но добър хлапак. Мислите му се въртяха все около нея. Тази дяволско красавица. Искаше му се да я усети отблизо, да вкуси нейния нежен плод. Само това желаеше ...

СБЪДНАТО ЖЕЛАНИЕ
Във връзка с търсене на алтернатива за превозите на товари от и до страните от бившия Съветски Съюз, “Bayerischer Lloyd” AG, Regensburg реши да проучи какви са възможностите за използване на водните пътища в този регион. Във връзка с това ръководството поиска и моето мнение.
Обясних ...

Какво ли не среща в живота поета –
и пъклени бездни и рай споделен,
но едно ослепително лято ми свети
в мъглите дълбоки на днешния ден.
Ни сластното племе на тлъсти матрони, ...

Защо? Вечният въпрос! Защо?
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...

Предлагам на вниманието Ви две
капчици акварел... Най-вече заради прекрасните рисунки на майстора Лиу Маочан (ако правилно съм си превел името). Ех! Тия китайци...
Б.
Изгрев
Изгревът ме чака ...

Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...

Пеперудени коне
За новата стихосбирка на Валентин Йорданов
Огнена следобедна събота. И е тихо наоколо. Всичко е замряло, не помръдва нито едно листенце от жаркото безветрие. Нито да се заемеш с някаква работа, нито да спиш… Просто лежиш отпуснат в леглото, съзерцаваш тавана над теб и не ти остава ни ...

Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...

Очакване
И аз все чакам! Ето векове
изминаха - как гледам в тъмнините.
И все аз чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите. ...

В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност - ...

Защо тези думи редиш?
Не виждам смисъл в тях - престани
отива си нещо което не е и било
кратък миг - пробляск в ноща
едва изгряла звездата залязва ...

Ще разберем, докоснем ли се с пръсти,
че кратък е животът ни… Прашинки
сме в този свят, с души невръстни,
и чисти са сърцата ни… Калинки
като деца оставяхме да литнат, ...

На разпродажба съм. Цена без конкуренция.
При влизане човек загубва слово.
Дори и набедената интелигенция
ме граби алчно и по много.
Видът ми е разголен. В тон съм. ...

КОГАТО СИ ОТИВАШ
Тръгваш си. Знам, че е време.
Мои са твоите тъжни вини.
Късно е. Аз не съм с тебе
в твоите мъртви, ненужни сълзи. ...

Скреж е полепнал по голите клони.
Детският смях под снежинките тича.
Бялата зима въздишка отрони
и пред шейните, добра, коленичи.
Радостен звън се разсипа отгоре ...

Идеята за цветове ме омагьосва...
и всяка дума, жест, усещане... цветя, небеса,
има свой собствен цвят...
Щом нежността е светлосиня,
влюбването розовее, ...

Цял живот от тебе искам да избягам,
върви си, моля те от все сърце!
Върви си, мразя те, не те понасям,
до лудост мразя твоето лице!
Нахлуваш в мен, когато се надявам, ...

Кога ще съмне...
Звездите угаснали...
Слънцето свило се...
Куха тъмнина...
Тревожно очакване... ...

Защото правя поредната грешка.
Защото не бива да си мисля за теб.
Иска ми се да можех да бягам от мислите си.
Защото отново чертаят ми грешен път,
който води към масичката, където е телефонът ми. ...

ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...

Да нямам други богове освен тебе
Искаш да те обичам до втръсване.
Да плискам думи за чувства.
Да трия своето его с мирото
на твоята харизматичност. ...

Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета ...

Седем години, откакто те няма.
Седем години, откакто всичко е в мрак.
Седем години, сякаш паднали сме в яма.
Седем години без веселия ти смях.
Седем години, а сякаш беше вчера, ...

на един добър приятел, който си отиде
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква. ...

В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...

Аз помня всичките писма,
написани до стареца с брада.
Изпратих ги в далечната земя
с надежда, вяра и мечта!
И молех аз за влакче с гаричка, ...

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея. ...

Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!

По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...

АНАПЕСТНО–АНОМАЛНО
Свежа яркозелена трева
и дървета с оголени клони –
декемврийски контраст...