Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...

Eсен не е, каза тя,
а въздишки листопадни
ронят шепот и листа
над смълчаните площади.
Слънце не е, но блести ...

Възмути ме статията на Милена Фучеджиева – на този “писател, артист и свободен човек” – в последния брой на “Уикенд”:“Да взривим ли паметника на Съветската армия?”
“Този нахален, огромен, грозен, милитаристичен, окупаторски монумент на българския четиридесетгодишен провал, който посреща всеки чужден ...

Пропи се в кожата ми самотата,
като бодил, оплетен във памук,
покорно чакането си изчаках,
но в края на завоя пак съм тук...
Вървях и сричах мотота от книги, ...

Краят на сезона идва,
есента чертае своя път.
Тя седи сама сега,
самотна, мислеща за любовта!
На малко пътешествие, ...

Изрод...
Камъни към мен летят
със сила и злоба неописуема.
Хората около мен крещят:
"Изрод, изрод от ада излязъл!" ...

Моята любов към Теб
е като ручей, който
ромоли, подскача, спира,
потича отново
и път си намира. ...

Туй си е държавно стилче:
често се изтървал Филчев
и какъв ли да ни стане?
Хоп, не знам къде – посраник.
Алексейчо с пипалата ...

Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...

За децата от Дом за деца, лишени от родителски грижи ”Алекснадър Георгиев - Коджакафалията” участието в Танцова формация “Петлите” е начин за духовно оцеляване, стъпка в отдалечаване от пагубното надолнище на просия, проституция и зависимости. За някои от тях дори е шанс за бъдеща реализация като пр ...

Сълза проронваме за теб,
но тя не обикновена -
сълза изпълнена с много
скръб и мъка!
Сълза, от която ...

Многоцветен грим
течащ дълбоко в душата
плачеща цитра

Ако хората говореха във рими,
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими, ...

Обичай ме, върни се!
Обичам те, жадувам и копнея
да си винаги до мен.
Липсваш ми,
върни се вече - ...

* * *
Есента и птиците си тръгват.
И тъгата някак си личи
във тази сивота на блокове
панелни... ...

Дълга рокля, черно кадифе.
Кожата ти - коприна нежна.
Устните - горещо сутрешно кафе.
Очите ти - дълбока бездна.
Тялото стройна е топола. ...

Мечти
Ако можеше всички мечти
във реалност да станат веднага,
доброта за света бих избрал,
без да търся за туй аз облага. ...

Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...

Когато аз дойдох,
не очаквах теб да видя.
Не очаквах да видя
твойта руса коса
и кафяви очи. ...

Небе, виж - тук съм, под очите ти,
една нищожно малка част от теб...
но гордо тупка във гърдите ми,
че заедно със теб сме свят.
В опустелите си мисли ...

Луна
Луната се показва
и своето великолепие запазва,
тя е самороден лъч сияние,
магично обещание, ...

Ще спре
Когато
усмивката угасне,
когато
със страст ...

И може би за теб съм просто случка,
случила се в неподходящо време.
За огъня ти просто съчка,
поддържаща твоето горене...
А за мен си направо огън, ...

И когато слънцето се скрие
сам, сами оставаме в нощта,
нявга млади бяхме ние
и щастливи от това.
Времето ограбващо отлитна, ...

Млада кокошчица свари
и със зеленце запечи.
Чушки с боб напълни
за лапачка се постегни.
От винцето на 3 годинки, ...

Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя. ...

Ж И В О Т П О П А М Е Т
“Най-страшното е лицето на живота по памет.”
Иван Динков - „Славянски псалми“
Не искам да живея по памет!
Мигът остава скрит! ...

ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те! Не мога да забравя, мила,
мига, във който ти плени сърцето ми -
вълшебни нощи със звезди безброй изгрели,
които с теб превръщахме в красиви спомени... ...

Тишината ми говори тихо,
изпълнително и толкова изрядно.
Тишината не е жива
и това ме кара да ù вярвам.
Спра ли за секунда да я слушам, ...

Очите, които се търсят
и вечно не намират брод,
потъват, изплуват и бързат -
надпреварват се с тебе, живот.
Ръцете, които докосват ...

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

Да, пушачка съм и зная,
доста вредно е това,
но не знам какво да правя,
нямам воля, за беда.
То не бяха дъвки, семки, ...

Интeрвю с певеца на "Златни струни", Николай Андреев I
„Любовта ми към музиката се зароди още в ученическите ми години...”
(първа част)
Николай Андреев е известен български музикант, участник в няколко известни наши рок групи, най-популярната от които е „Златни струни”.
Бил е и дългогодишен талантли ...

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...

Искам да забравим
за проблемите,
сякаш никога
не са били,
не са се случили ...

Гора
Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре. ...

Ако болка спира дъха ти
и сълзите те давят безспир,
черни сенки обхождат съня ти,
значи някъде ти си сгрешил.
Помисли си - къде ли греша? ...

Родих се вчера и намерих
до себе си заченат свят.
В ръка го взех и го премерих,
опитах го на вкус и цвят.
Познат изглеждаше, обаче ...

Не чакай зимата
Не чакай вечния студ, отвори сърцето си, приеми ме.
Не чакай вятъра студен, потърси ме.
Не чакай бурята като листо самотно от тебе да ме отвее.
Спаси сърцето ми, което все за теб копнее. ...