Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от самия мене. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегават ...

Ще те откривам в утро ново,
в изгрева с огнени коси,
в небесна шир ще те откривам,
ще видя твоите очи.
В нежен цвят с роса окъпан, ...

Камбаната ми бие пак повторно:
"Живей, дете. Не чакай, а живей."
Повтаря постоянно, неуморно:
"Върви - с любовта си някой сгрей.
Мечтите ти докрай ги изпълнявай ...

Къде ме водиш, сърце,
нали обичаше друг???
Какво ли там те зове,
а уж щастливо бе тук???
Защо ли страдаш, сърце, ...

Живях
с един слепец.
Не беше лесно.
Някой
му беше казал, ...

Не ме обичай, ако чувстваш страх
или от мене тайно се срамуваш.
Вярно е, ще заприличаш на глупак,
но аз глупаци много съм жадувала.
С глупаци дълго време поживях, ...

В любовта няма степени –
ако има любов,
тя е празник, защото обичаш!
Всичко друго измислил го е
някой луд философ, ...

Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи ...

Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...

Мелодията на краля на елфите
Ястребино – юли - 2010
Отново сме заедно в семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия . Радваме се като деца на нашето нестандартно общуване. Изабел Кустер (КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ) ни напомня, че музиката е социално изкуство и може да е свързана с театъ ...

Разпалени са ти свещичките, горят.
Пронизват ми душата с пламък.
Зениците ти, впити в мен, изгарят,
преграда помежду ни, че не трябва...
със шепот тих, от устните отронен , ...

Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...

Изтеглете оригинала -->
Изтеглете ремикса -->

Приказка за това...
Как думите -
от лудост обсебени,
разпиляхме по вятъра...
Как мислите - ...

Ден след ден светът се свива,
няма вече светлина;
а животът си отива,
край ли е, или съдба.
Този ден дали е близо, ...

Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела! ...

Харесва ли ти да живееш на ръба
Харесва ли ти да живееш на ръба
на границата между двата свята,
между лъжата и истинността,
между небето и земята? ...

Небе -
навсякъде небе
Под нас
над нас
и в нас ...

Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески ...

Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг... ...

Като слънце огря душата ми,
озари я с неземна светлина!
Ти бе тази, която години очаквах,
о, моя мюбима, прекрасна жена!
Вълшебнице моя, дар небесен, ...

На хълма, там, стои и чака,
един самотен, изоставен гроб.
И всеки минувач го подминава,
и той е сам и ден, и нощ.
Но той стои и чака там, ...

Любовта дарява.
Любовта е непрекъснат живот.
Любовта са и многото песни,
без да искаш да знаеш
слушат ли те или не. ...

Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите, ...

###
Препива въздухът от неувереност,
мираж рисува лятна мараня;
Денят заспива в свойта нерешителност,
излъган с обещания за утринта. ...

Бутилчица с вода светена
беше днес скосена!
Рязко падна
с глух, тъп трясък.
Вода се плисна, ...

Пътник седемдесет и четири се размърда на седалката си. Току що събудил се, той изпита желание да стане и да се протегне, нещо напълно невъзможно в ограниченията при пътуване с космическата совалка. Огледа се и установи, че останалите пътници все още се намират под влиянието на приспивателния наркот ...

Желаната моя любов
Онази любов -
всеотдайна и трепетна -
която съблича ума ми на пръсти;
която в сърдечната област шепне ...

На 1-ви януари бяхме в самия град Корфу - столицата на Керкира. Групата ни беше толкова внушителна, че просто не можеше да не се появят двама-трима мрънкащи капризи, чиито претенции по неясни причини се разразиха точно в този момент - относно хотела, относно менюто, относно посещенията... Владимир о ...

И ако мислиш, че ще си от тези,
които се преливат и отливат,
и "да", и "не", едно след друго ще си везаме...
На мене нещо май вече не ми отива.
На мен такива много са ми се случвали, ...