Някак
неусетно си отиде.
Вятърът
тропна вратата.
Самотни ...

* * *
По стръмното животът ми пълзи
с издрани колене и лакти
и капят дните ми като сълзи –
ранена е душата ми от ласки! ...

Омъжена за самотата
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА. ...

Любовта е за двама
Аз те обичам, искам те, желая те,
копнея и мечтая за нас двамата.
Едно цяло сме ние, дори и за
кратко през нощта. Телата наши ...

Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...

ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ
Притихва блясъкът
на отминаващия ден
на Ботев връх.
С последни сили планината ...

НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече - ...

От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни ...

On a bridge across the Severn on a saturday night,
Susie meets the man of her dreams.
He says that he got in trouble and if she doesn't mind
He doesn't want the company
But there's something in the air ...

Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...

И на липсата намерих ù цаката -
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...

По измореното ми лице
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми ...

Дай да изпиша и тебе,
че май само ти остана неразписан.
За всичко има си време,
ама ти дори и в тефтера ми не си бил записан.
Какво стана бе, човече, ...

Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...

Щом дъжд от
метеори заваля,
се чу грохот
и земята потрепера.
Почвената покривка ...

Разплакани, очите ми сънуваха
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...

Кореняци
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...

ТОВА СЕ СЛУЧИ
Веднъж, след винена омая,
по навик към перото съм посегнал.
И вместо в мойта топла стая –
във сърцето ти съм легнал. ...

Не бих твърдял, че между нас
всичко вече е разбито –
не, не бих... не бих посмял.
Ти едва сега започваш,
а аз едва ли бих се спрял. ...

Да гледаш колко е красиво,
когато слънцето изгрява.
Покой душата да намира,
когато славеят запява.
По утро, бос в росната трева да ходиш ...

Опитах да напиша песен...
за теб.
Звучи красиво,
но в мелодията изгубих се...
И се питам ще намеря ли правилния тон? ...

Вдъхновено от стария виц за деловата жена, която оставила бележка на мъжа си: „Скъпи, на събрание съм. Кофата с ядене за прасето е зад вратата, сипи му, яж и ти!” Модерният вариант на вица, който е по-долу, да се чете от независими жени по следния начин: Заставате във формата на буква „Ф”, изпъчвате ...

Аз във хаоса се скитам
на всемира неразбран.
От звезда една политам
в моя земен океан.
Чак от извора на Тангра, ...

Как искам с мен да бъдеш, радост моя,
отдавна в миг изгубена любов,
да бъдеш с мен, и аз да бъда твоя,
да срещам в ласките ти всеки изгрев нов!
Как искам да си тук, щом Слънцето се спуска ...

Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?
Питам бялата, луда луна, ...

Вчера ли
Вчера ли беше, когато косите ни галеше морският бриз...
Вчера ли беше, когато по телата ни пясък се разхождаше...
Вчера ли беше да почувстваме този нежен каприз...
Вчера ли този спомен все още мокър ни глождеше... ...

Морна тъгата.
Неразорана радост.
Рало-минало...
Разлята лъжа.
Недопита истина. ...