Не казвай “Сбогом”,
защото теб в спомен
сив няма да превърна.
Не казвай “Сбогом”,
когато няма да се върна, ...

Едно мрачно и тъжно небе
надвисва над моя прозорец,
пусто и празно е мойто сърце,
никой край мен сега не говори.
Облаци черни се блъскат със гръм, ...

Красив си, тъй красив си ти, засрами слънцето и то се скри зад облаците бели, в далечни синеви. Ухаеш, тъй ухаеш ти, засрами розата и в пъпка тя се скри, и как ревнува те, нали. Гласът ти галещ, примамлив, с чувства нежни е пропит, на клона липов славей тих от твойта песен е опит. Очите, хиляди звез ...

За късната любов да поговорим,
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми ...

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата
И нямаше на кой да се оплаче ...

Тяло - сякаш заспало...
Очи - на малко дете...
Какъв свят!

Докато бие сърцето
Аз ще бъда момчето
Което при тебе спомен
се завръща
При тебе родна моя къща ...

Здравей, Любов, отдавна
не сме се срещали със тебе.
Защо дойде?
При последната ни среща
малко ли отне от мене? ...

Студът забива пирони в душата,
прозорците блъска със ярост дъждът!
И дави ни вярата, заля сетивата,
щом всички в нощта дълбоко заспят!
Тъмнината сега със нож се разсича, ...

Като малка фея без крила съм
и се моля реалността ми да е само сън.
Крилата ми прекършени са и понякога боли,
раните по тях са от хиляди мъжки лъжи.
Чужди ръце ме докосват, но тръпка няма, ...

Неканен
Слънчев лъч палав в пердето наднича,
промъква се тихо до заспало момиче.
По лицето красиво плахо танцува
и устните нежни страстно целува. ...

СПОМЕН ЗА МАСЛИНИ
Помниш ли, маслинена гъркиньо,
оная вечер през април,
когато си поисках да те имам
поне за миг, ...

METALLICA
THROUGH THE NEVER
All that is, was and will be
Universe much too big to see
Time and space never ending ...

MATTAFIX
LIVING DARFUR
See the nation through the people's eyes,
See tears that flow like rivers from the skies.
Where it seems there are only borderlines ...

Сребърни нишки обграждат лицето му -
достолепно живота във фреска изваял.
В ръцете със жезъл, променящ съдбите,
със златни камбанки пречистващ духа.
До него пристъпва Бриджит безмълвно, ...

Мъжът, който ме превърна в песен
Пусни ми тази песен, нека да я слушаме,
пред чаша вино, във полуздрача сгушени,
светулковият пламък на свещта да ни обгръща,
танцуващите сенки по стените да прегръща. ...

От безкрая
„... и трусове и мор ще има...” (Откровение на Йоан)
Не, не – това не е есе или друго литературно творение, това не е демонстрация на начетеност и добра памет за цитиране. Това е едно писмо, което ще бъде копирано, скатано и четено неведнъж, а и не само от един човек. Това писмо е моят по ...

Аз те виждам отново унесен,
със поглед, зареян в безкрая,
да мълчиш посред нашата есен,
да мечтаеш за лято сред рая.
Аз те помня безумно унесен ...

Психо-физично влияние на дървесни видове – личен опит и заключения
Преди години, когато прочетох книгата „Анастасия“ на Владимир Мегре, веднага се вдъхнових от идеята лично да притежавам Кедрово парче. Закачих на шията Кедрово парче (КП) от атласки кедър (Cedrus atlantica) и бях доволен, чувствах не ...

АЗ ВСЯКА СВОЯ ОБИЧ СЪХРАНИХ
Във служба
на народ и на Родина,
не сетих как животът ми премина.
Подир дълга ...

Пред мен си ти, Апостоле. Всъщност твоят портрет в скромна дървена рамчица. Искам да пиша за теб, но смущават ме очите ти. Погледът ти прониква пред мен и се рее някъде в безкрая. Този поглед, не трепнал хиляди пъти при срещите със смъртта. Кого търсиш там, Апостоле? Тези, които заклеваше да тръгнат ...

Понякога
Понякога те виждам във съня си
усмихваш ми се нежно и смутено
отново чувам думите – гласа ти
сърцето ми пак бие учестено... ...

Всички жени
са красиви, по един или друг начин.
Винаги има нещо
във всяка една от вас.
Усмивка, характерна черта, тайна. ...

През миналото
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен. ...

Колко несъвършена е
материята,
щом губи смисъл,
слeд като угасне –
превърнала се в прах, ...

Хубаво момиче,
как да те сваля?
Бонбони ли да купя,
или букет да донеса?
Усмивка чаровна да подхвърля ...

Ухаеше на неродена пролет
и топла, мека беше вечерта;
отнякъде долиташе мелодия
и тихо падаше нощта.
Навяваше потискана носталгия, ...

Ако някой ме попита какъв е смисълът на живота, бих му отговорила, че смисълът на живота се определя от самия човек. Човек сам избира как да изживее своя живот и може да промени смисъла му, като го изживее по начина, по който той иска, а не по правилата на другите. Защото в живота смисълът е не да с ...

Живея ли, всъщност
Живея живот на забавен каданс,
времето в него без тебе е спряло.
Животът направи ми лек реверанс
и после със лапа ме смачка изцяло. ...

МЪЖ строи къща. ЖЕНА сътворява дома.
Мъж силен съм денем. Нощем - крехка ела.
Денем съграждам дувари, тежки като мъгла.
Нощем с бръшляните жилави по стените пълзя.
Търся пътища денем и отприщвам вода. ...

МОРАЛ
Бащите с лизане на задници парите правеха,
синовете като принцове се по дискотеките се славеха.
Разбиха ни представата за чест и за морал,
в медиите, в пресата натрапчиво представят ни ...

На 2-ри сутринта се отправихме към Двореца на принцеса Сиси.
В автобуса Владимир ни запозна с историята на тази австроунгарска принцеса, която "била много слаба, ядяла много сладолед и била любимка на унгарския народ". Всъщност е страдала от анорексия. Освен това била забъркана в редица любовни исто ...

Поспри за момент. Искам само да зная
как по старому всичко мога да върна.
Искам пак да съм силна и да мечтая.
Позволи ми отново да те прегърна...
Погледни ме - по онзи, твоя си, начин ...

Всичките ми дни и нощи
(по Ивайло Вълчев)
Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Ясно е на всички, това е, защото ...

Искам
дом
в дулото
на изстрелваща
се душа ...

Тежи светът.
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може ...

Не помниш ли, преди да стана твоя,
лъчите си преплете слънцето с очите ни.
И бликнаха искрички нежност от видения,
които сътворявахме в любов от сънища.
Не помниш ли, луната ни венча със лудост, ...