Боли ме, когато отива си лятото
и слънцето все по-бързо залязва.
Боли ме от невкусените вълни
и все по-далечния бриз.
И си казвам "Догодина... ...

Брегът е толкова спокоен,
вълните нежно галят плажа.
А сълзи като дъжд пороен
искат нещо да ти кажат.
Ти за мене всичко беше - ...

Жаден съм - остави ме да пия
от очите ти светли, омайни…
Може би само в тях ще открия
на сърцето ти скритите тайни.
А перо и сърце, потопени ...

Не знам
как да продължа -
с Вчера ли?
С Утре ли?
Само Днес ...

Прашинка ако не дадеш
Каквото от живота да крадеш
Ще си останеш все измъчен
Дори с финеса си изтънчен
Като опитен жътвар... ...

Луната - окото на мрака,
мъртвешки бледа, ме гледа и сякаш
застинала чака, самотна и горда,
на чело на бляскава орда...
В комините вятърът свири акорди, ...

Зная, че тихо ще поплачеш
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра – ...

Разпъни щедро Христовата маса.
Пирувай безумно в своята вяра.
Но запази място до себе си.
За Юда. Предателя.
Не. Запази цялата маса. ...

Подреденият му свят сякаш падаше изпод краката. Пепел летеше около него, а по скулите полепваха горящи парчета хартия. Рухваха и последните построени с мъка и пот кули, където някой ден може би щеше да изгради нови…
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...

Трудно ме преглъщаш, много трудно.
Хапка съм – във гърлото засядам.
Зрънце грах принцесен – да си буден.
Песъчинка във око – като награда.
Но отново искаш да ме имаш. ...

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

РЕКАТА НА ЖИВОТА
Във времето е неизбежно потопен човек...
Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...
Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!
Не се отдалечавай от реката на живота! ...

Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва, ...

Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”. ...

Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...

ЕЛЕГИЧНО
Не мога повече обич да прося
от твоите шепи,
черноока
безмълвна царице, ...

- Разкажи ми за бъдещето? – го моля аз.
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...

различията са съдба...
жестоко е
в топъл ден да водиш битка
прегрява чувството
пръска се ...

Години вече
нанизи редя.
върхарите преплитам
с низините.
А в лоното ми ...

Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...

Б е л е г
Белязана от твоята ръка
вървя по тъмни улици
сред вълчи стада
Останала сама с белег ...

- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...

Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбер ...

Без теб ли как съм? Справям се отлично.
Усмихната съм, както и преди.
Е, да, понякога ми липсваш..
Но такъв е животът, нали?!
Изрових щастието си отново ...

Препусках в сънища да те намеря
и устните ми жадни те мълвяха.
Жадувах да ме доизмислиш, принце,
желания до сляпост ме изгаряха.
От клонче пролетно разцъфнах в дюля ...

Небе, трева, притихнали гранити
и отгласи от времето изтекло...
Космичен прах се сипе от звездите.
Тук всеки край e занемяла вечност.
Едно дърво със клони ме обгръща, ...

Куршумена вода разливат дните ми,
магия имам и на страх не хващам вяра -
политам всяка нощ към теб в мечтите,
а ти едва-едва във тъмното се влачиш...
Пристъпваш бавно, плахо, неуверено, ...

Как да се справим с бюджетния дефицит?
(почти фейлетон с елементи на истина)
Живеем в криза. Държавната хазна е празна. Моят почти адаш - г-н Дянков и неговите колеги – господа министри, се чудят откъде да намерят пари, за да закърпят дупките в бюджета. Затова започнаха да закриват болници, театри, ...

На път потегли, без да се обърнеш,
загърбил сякаш само празнота,
но знам, че някой ден ще се завърнеш
и ще нахлуеш в мойта самота.
През всички сиви дни и дълги нощи ...

Специално за теб...
Слънчице!...
с цялата ми...
ЛЮБОВ!!!...
Настъпва нощ... ...

Една жена, в сърце цял свят събрала.
И пак светът ù е останал чужд.
С Душа си -Агнец коленичи пред олтара.
Апел от истини отправи в храма пуст.
За атеистите безчинствали ще се помоли. ...

Моят дом
е моята песен -
тя ухае
на бор
и на дъжд, ...

Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...

Мелодията в душата,
ритъмът в главата.
Раз, два, три,
стъпка встрани.
Бързо танца разбери ...