Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал ...

Любовта е пламък на душата,
любовта е вечният пожар,
в който ний изгаряме сърцата,
в който се потапяме със страст.
Любовта е страшната присъда, ...

Когато пътят лъкатуши
през планини и светове,
и хижичка една се гуши
сред аромата на море
във пазвата на две борики - ...

Това, което съм,
дължа на теб!
Хилядите ти нощи без сън
направиха човек от мен!
Аз искам днес да ти благодаря ...

Отдавна те няма. По всичко личи.
Присъстваш единствено в старите спомени,
заседнал във образ през мойте очи...
Но не щях да повярвам. Отново!
Отдавна те няма. По всичко личи. ...

Ще повърна от студа разнопосочен
и не мога да се стопля от мечтите си.
Всеки път на сляпо скачам
и съм болна от миражните си истини.
Все красиви са ми болките, ...

Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, н ...

Пепеляшка
Аз съм срамежлива Пепеляшка
но на бала ще отида с прашка
Двете си пантофки ще изгубя
всички джентълмени да възбудя ...

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА НЕИЗЛИЧИМИЯ ОПТИМИСТ
Посвещавам първата страничка на този речник на всички мои приятелки, които през месец октомври имат рожден ден. Ади, Делия, Милена...включвам и себе си , разбира се, нали аз съм си най-добрата приятелка!
Ще им го напиша на всичките на поздравителни картички. С ...

My Love is Like a Red, Red Rosе
O my Luve's like a red, red rose
That’s newly sprung in June;
O my Luve's like the melodie
That’s sweetly play'd in tune. ...

Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...

Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...

Толкова искам...
Толкова искам...
пак в очите ти красиви да погледна,
до теб нежно пак да се допирам...
и пак лицето ти нежно да докосна!!!... ...

И ти ли мечтаеш за къща,
миришеща на портокали,
където се пресичат оранжеви аромати...
Ще има огромна библиотека,
където никога няма да съм самотна ...

Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката, ...

О Т Н О В О Е З И М А
Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.
Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,
тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.
Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна… ...

Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и о ...

На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...

Песен и танц
Спри да ме владееш,
спри с мен да пееш,
спри да ме влудяваш и краката ми да подкосяваш!
Спри, защото няма да издържа ...

Ти си това, което гори.
Ти си това, което тупти.
Ти си това, което цъфти.
Ти си точно тя - ЛЮБОВТА,
която расте в моето мъничко сърце.

За пореден път ''Обичам те'' ти казвам...
''Обичам те! Обичам те!''... пак ти повтарям...
Моля те... не ранявай сърцето ми...
то вечно за теб ще тупти...
Обичай ме... обичай ме... те моля... ...

самоиронично-самосатирично:))
Самотна сядам,
но пък имам правила.
Не яж преди 12,
качват се кила. ...

Заслужава си...
Заслужава си човек да се раздава за децата си - дори само за да види усмивка на лицата им.
Заслужава си човек да подкрепя любимия си, независимо от обстоятелствата - дори само за да види любовта в очите му.
Заслужава си човек да уважава родителите си - дори само за да види благодарно ...

* * *
Когато се откопча
от ноктите на чувството,
по котешки извити,
забиват се в очите ми, ...

Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...

Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...

Аз искам да докосвам твойто тяло,
да целувам нежно твоите очи,
от твойте ласки да треперя
и щастие от нас отново да искри!
И двама с тебе, сгушени в леглото, ...

Падам и ставам...
Смея се и плача...
Живея и умирам...
Вървя, а понякога дори се влача...
Но винаги се боря. ...

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака,
в тъмата ...

През завесата на душа
те оставям да наблюдаваш
как желанието ти пръска
със ситни перлички кожата ми,
а косата ми като мокри мисли ...

СРЕЩА
Натъпках куфара със спомени,
но няма да го взема с мене.
Ще го изпратя по куриер -
на следващия кръстопът ...

За теб
Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света ...

Разперени мистично –
текстописци-спомени
диктуват
причудливи словеса –
внезапни отпечатъци ...

Ша тря'а да та пробвам!
Ша тря'а да та пробвам!
Имаш вид на държелива.
На простотии явно носиш
и през първа цедка мина. ...

А Р И Т М И Я
Ще легна като тежък сноп пшеница
в самия край на жътвената нива,
когато с писък див ранени птици
обагрят с капки кръв небето сиво. ...

София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от учи ...

- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...

Отново ме връщаш.
Дали по различна?
Изпила след теб
друга чаша любов.
Притворил очи ...

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града, ...

Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки ...