Epica - Solitary Ground
Living at different places
Evading into various spaces
My compass has broken
I'm losing the way ...

"Never Be The Same"
[VERSE 1]
I know you, who are you now?
Look into my eyes if you can't remember.
Do you remember, oh? ...

I'm just sitting here trying to forget about all those years, and I can't take the thought of him alone with you(alone with you)
It's been a year or so, and you've moved on and left me cold,
and i,
I wish that i could let you know that i still got a thing for you
But you got another man, he says he ...

Любов, омраза, любов
Опитах се да те обичам, мислих че мога.
Опитах се да те направя моя, мислих че ще успея.
Искам да видя какво се крие в теб,
преди да загубиш себе си. ...

XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...

От сладкото
понякога ни загорчава.
И лед е нужен, много лед.
(Да разтопи ги тез кристали.)
От щастието чуждо ...

Дали ставам за обичане
Че след толкова събличане
Моята душа парцалена
Се страхува да е галена
Моята обич е изгаряща ...

Ново привличане
ме покани на танц
с музиката на гласа ти,
усмивките, смеха ти
и желанието ти ...

На вятърните мелници крилете
полюшват се прекършени.
В безкрайни тюркоазени полета
заспиват сънища несбъднати.
И тътнещ дъх на морски дракон ...

Летях със устрема на птица бяла
по стръмното на своето сърце.
През облаци - химери, да намеря
небето си с мастилено перце.
От сънища преплетени със истини ...

Нощта е тиха, хапещо студена,
а топли устните треперят.
Любов в гърдите тихо стене,
а още не е време, не е време
прегръдките покоя да намерят. ...

Дом за рехабилитация - Троян
Моето слънце
Виктория ДенчеваГетова (16)
(редакция - Т)
Слънчице мое най-топло е тя ...

Въздишка тежка вкопчила ръце у мен
изтръгна се и бавно падна към безкрая,
изгубва се, отеква тътена от нея в мрак
тъма криле огромни разпростира.
Невиждам нищо, обръщам се назад да я открия, ...

Когато се срине светът ми,
дъгата щом стане безцветна,
а ситните капчици дъжд
започнат да дращят в небето,
когато ме има наяве, ...

Любовта ни,
едно мило събуждане,
нежен полъх преминал отвъд,
ненаситна жажда за обладаване,
огнена страст, наелектризирала ни свръх... ...

Ще си свия крилете. И толкова.
Няма повече полет над нищото.
Ще събориш върху ми със грохот
щекотливи, забравени истини.
Ще затворя сърцето си. Колко е?! ...

Сияние бледо
Нощ, светва се зад облак
и гръм в далечината,
сияние бледо - призрак,
дъжд... ръмолене по земята. ...

Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си, преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.
Дотолкова съм наранена, че съм чиста ...

ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...

Сънувам сънищата, в които те прегръщам,
сънувам вятъра, който докосва лика ми.
Свела поглед като дъга над земята,
теменужени погледи, бели ръце,
ръцете на лебеди. ...

Заобичах те, без да те познавам...
Влюбих се в теб, без да искам.
Ти превзе първо мечтите ми,
а сега и сънищата ми...
Настани се в живота ми ...

Кой избра те, о, Архитектуро,
да послужиш като способ прост
чест и почит нечие его да заслужи,
да нахраниш критикарска злост?
Кой премени те, о, Архитектуро, ...

Този миг е за теб.
Събуди се!
Не гледай през мене!
Всяка дума тежи
и завинаги прави следа; ...

Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...

Тихо, някъде скрити
малко по малко отваряме душите си.
И откриваме красотата там -
неподправена и плаха.
И тогава, отворени към света, ...

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...