Дали те има, питах и небето;
търсех те: с душата и сърцето.
Намерих те, и ми остана, ето:
да мина планините и морето,
дори не метър подир метър, ...

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

Откакто се изгубих
Стотици преживявания
Назъбиха
Живота ми
И оглозгани като кости ...

Нощта отдръпва своята завеса,
а утрото усмихва се насила.
И птичките не пеят още – де са?
Защо тъга сърцето ми е свила?
Поглеждам сънно – ти си тук до мене, ...

Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина. ...

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Някак притихна Музата ми луда,
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото, ...

Последната дооформяща парчето репетиция, утре го свирим в Стрелча на "Нищо подобно" феста:)
(записът е "приблизителен", т.е. за да запомним каквото сме измислили, а не за саунда, басите малко избиват, така че може да ги намалите)
Текст:
Как ми се иска
понякога ...

Пътуване между мъждивата светлина на утрото и не загасената крушка.
Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.
В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.
Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.
Рутината на хил ...

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...

1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...

Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

Само листът бял ме чака -
верен, тих и търпелив...
Той прощава ми капризите
и умората, и грижите.
Само листът бял разбира ме, ...

Живее във Одеса поетеса -
разкошна и внушителна жена!
Щом тя в Одеса влезе във морето -
към Варна тръгва приливна вълна!
Когато тя излиза от морето - ...

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

Последната ми скоростна отсечка
Не се родих момче – да нося шорти,
да стрелям със хартиени фунийки,
по тъмно да търча през тежки порти
до смуглото момиче на комшиите, ...

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам, ...

В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...
Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям... ...

Нима леглото не е затвор за болния?
Магазинчето - за търговеца?
Градът - за гражданина?
Царството - за царя?
Вселената - за самия Бог? ...

На МАМА
Как искам да вярвам, че всичко е сън,
че всичко е само измама,
че само след миг ще я зърна навън,
но жалко - мама я няма. ...

Актьор е всеки в живота нареден
и ролята своя играе зареден
с безброй маски за различни сцени,
с хиляди лица - остават заблудени.
Добрите актьори, аплодирани бурно, ...

Приятелю
Не искам да седя на раменете ти,
прегърбен си под сенките на участ зла,
приятелю, два гарвана почернени
на плещите ти ръфат, ръфат ли меса. ...

В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш, ...

Още помня дъха ти, горящ до полуда,
дланите топли, целувките сладки,
премаляла от трепет и сладка възбуда,
с теб преплела снага във минутите кратки.
Още помня следите по мен от страстта ти, ...

Нека никой да не знае,
че щастливи бяхме с теб.
Нека времето прекарано
да се превърне в спомен лек.
Скрити чувства, ...

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...

Какво, ако съм луда, спонтанна или смешна,
какво, ако не помня, кога съм се прибрала,
какво, ако се влюбвам във първия погрешен,
какво, ако отново деня си съм проспала?
Какво, ако обичам без граници, до болка, ...