Тъй както камъкът руши гнездо
и пилците разпръснати се реят
без топлото на майчино крило
и думите обидни нараняват.
Като стрели, забити във плътта, ...

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...

И нека да ми духа във лицето.
Бури, урагани нека ме отвеят,
но не ще ми вземат те сърцето,
защото в него пеперуди пеят...
Нека адска жега да ме мъчи! ...

Един ден спря над планината
дъждът и дълго се оглежда,
а после наснова с дъгата
гранче разноцветна прежда.
Разбрида алени фитили, ...

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...

Произведението в оригинал е на Yann Tiersen. Това е моята кавър версия, като съм добавил удърни, мелодия за синтезатор и бас. Всичко е в мое изпълнение :)

Втората песен от проекта ни по български народни песни. Надявам се и той да ви хареса, защото разбира се е по-различен! :::)))))

Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, ...

Един мъдрец получил знак,
в съня си той разчел послание.
Щом правим грешки - няма как
да не получим наказание.
Водата била инструмент, ...

тази нощ Хуанита
в залеза на бляскаво слънце
топя си пръстите в сладък ром
завивам пура
от фин хавански тютюн ...

Забравих те... вече не е обичам!
Забравих те... в тебе аз не се заричам!
Забравих те... не чувам вече твоя глас!
Забравих те... не искам да съм с тебе аз!
Забравих те... за тебе вече не скърбя ...

Нещо направи да те намразя -
миг измамен чувствата били са.
Нека в ледността ти да нагазя,
да замръзнат дух, и плът, и мисъл!
Нещо направи, за да откъсна ...

Не чу ли? Юли забули
душите ни в бяла тъга.
Слънцето коляно ожули,
препъна се в млада дъга.
Дъждът коварно избяга. ...

МЪЖКО ПРАНЕ
Посмейте се, мъже. Какво разбирате?
Присмехът в очите ви се крие,
затуй, че вашият съсед простираше
дрехите си мъжки и ги шиеше. ...

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне ...

Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...

Това е ТЪП разказ, който може да затапи дори "В клещите на натрапника"! Да не се чете от хора с философски възгледи или от такива, стремящи се към морално извисяване!
Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа ...

С напукани устни
Сълзи ще пия
В нощите късни
От кого да се крия
Спомени светли ...

Т'ва онова
вчера и днес
Ти си мечта
Утре започва
от днес ...

Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло мес ...

Държа се зле с мен,
развали този ден.
Казваш, че си дошъл заради мен,
тогава къде си бе, мен?!
Сърцето ми скова, ...

И тази юлска буря ще утихне,
макар че вън проливен дъжд вали!
Чуй –
мълниите надалече стихват,
пронизали небето със стрели... ...

Нека всяка дъждовна капка ти напомня за моите сълзи.
Нека нощта ти напомня, колко съм сама,
а утрото те подсеща за отчаяната ми душа!
Нека слънцето те гали с лъчите си
и ти напомня за ръцете ми. ...

* * *
Чувствам как
пълзи нощта
и мислите ми как
се мъчат ...

Смисъл
Самият живот си е нашият смисъл,
живеем го, страдаме и от него боли!
Но наш си е той, осъзнаваме истини
дори във сърцето да има бодли. ...

Море на моите мечти,
видя ли моето момиче -
към залива ни да върви
и все за мене да те пита?
По пясъка на твоя бряг, ...

Посветено е на приятеля ми, който всеки ден ме прави най-щастливата жена.
Сред хиляди лица ще те позная,
дори със завързани очи,
защото, дори далече да си, зная -
сърцето ми сляпо към теб ме води. ...

Не са ми нужни звездите,
дворци, коли и приеми.
Богатството си отчитам
по това, което е в мене.
Не страдам от болни амбиции. ...

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...

Коприна, изтъкана от сълзи,
обгръща в мрака мъничко дете,
а някой зад вратата, молейки, пълзи,
прикривайки лице
от без милост удрящи ръце... ...