Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...

Тази вечер нощта спусна облачно черния плащ
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни ...

Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...

Балканът тази сутрин е осъмнал
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.
Околчица отсреща, също тъжна, ...

ФЕЯ
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси ...

Прости ми грешките, които допуснах,
прости ми думите, които изрекох,
прости ми сълзите, които проля,
прости ми болката, която изпита.
Знам, че едно нещо не ще ми простиш, ...

Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...

Жена в червено
Топли вълни, горещо,
пулсира едно желание.
Жена в червено,
тъй близо пред мен стои. ...

... и всеки, намиращ себе си или някого, когото познава, в тези редове…
Смело се хвърляш от раз към живота.
Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…
Импулсите теглят към всяка посока,
че можеш, безумно на себе си вярваш… ...

КАФЕ
Животът ми -
утайка от горчиво кафе:
Тъмни стрели
от ...

До сетния ми дъх
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам? ...

Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето пост ...

Усмивката вае лицето красиво,
усмивката прави душата щастлива,
усмивката сваля звезди от небето,
усмивката носи радост в сърцето.
Усмихвам се на всички без умора, ...

В долината на електронния звук
Се къпем двамата
В тази пресъхнала река от чувства
Дали преди нас
Когато още ни е нямало ...

Решетки пазят мойта стая.
Навън е слънчев, ясен ден.
Деца на двора си играят.
Решетки между тях и мен.
Врата блиндирана с резета... ...

Ти нежна си като
кристална чаша,
като пенливо вино искам
да проникна в теб,
с горещи устни да ...

XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...

Безмълвен търсач на добро съм -
да скътвам неказани думи,
заскитали гладни и боси,
захвърлили изнурени струни.
Такива думи днес да намеря, ...

Долетяла съм при тебе -
пеперуда-еднодневка.
Нетрайна и ненужна...
Скъсана десетолевка.
Хубава и прашна. ...

И в гъстата мъгла да вляза сам,
теб ще виждам отсреща
с очи, канещи ме да те срещна
и ръката си да ти подам.
Тръгвам замислен, но вече знам, ...

Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...

Едни гърди напред превиват
с съблазън женската снага!
Облечени, съблечени - намират
в мъжете свойта свобода.
Но други като тях обаче ...

Call it over
Call it gone
Call it nothing
See what you've gone and done
Call it stupid ...

Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига ...

Спря дъждът и животът замря
и си викам: "Сега е моментът
на жена си да купя цветя,
да ме види какъв джентълмен съм!"
Но уви - изведнъж се оказа, ...

Едно момиче из тълпата скита,
увито като в мантия в скръбта си.
С невиждащи очи, с лице изпито,
насила вкаменило паметта си.
А хората забързани го блъскат, ...

Часовете попиват
в стената на времето.
Искам да се скрия
между тях.
Там, където светлината ...

На гърлото ми къшей хляб заседна.
Присви се гръд и задуших се от вина.
Аз бях облечена и чиста, и преяла,
а то ме гледаше – от другата страна.
А то! Бе мъничко и босо, и наивно! ...

Някои се оплакват, че сме на дъното. Защо?! Там си е даже много добре! Никой с нищо не те заплашва, не ти завижда, не иска да те измести от
мястото, което заемаш в живота. Там всички сме равни!
Но когато решиш да изскочиш през някоя дупка и надникнеш на повърхността, изведнъж те помитат вълните на з ...

Отчаяно съм впила нокти в гърба ти,
като катерач в скала над пропастта,
облива ръцете ми кръвта ти,
стича се на струйки в мисълта,
че ако те пусна и двамата загиваме, ...