Не казвай нищо, мила... замълчи!
Достатъчно е само, че те има!...
Засмеят ли се
твоите очи
със пламъчета, ...

С тебе ще пропадна
в друго измерение.
Очите ти ще ме запратят
в бъдното.
Твойте устни дишат ...

До живот… условно
Простете… хора,
пиша от затвора.
Тъй дълго време истини крадях.
Взривих трезора - ...

Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг? ...

На Петя за именния й ден -
букет от маргаритки.
И стихове. Четем...
Кафетата ни смайващо дъхтят,
а от чашите им се стича умората. ...

Не си подхожда черно-бяло копче
със рокля в цветовете на дъгата.
Дори човек без вкус ще те посочи!
Незрящ ще те съзира във тълпата.
Не си подхожда шапка на райета ...

Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...

Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...

Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...

Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа, ...

Биле омайно набрах
Тайни големи събрах
Огън в очите гори
Бяга сърцето трепти
Душата добра завладява ...

И какво като имам прозорци –
в тях усмихнато утро ме буди!
И какво, като имам прозорци,
озарени от залези луди?
И какво, като имам прозорци ...

Защо тормозиш сърцето си със суета,
нима не вярваш в избора на своята душа?
Защо не следваш пътя на детската мечта,
нима животът не е именно една игра?
Играта се нарича "Омраза, Прошка и Любов". ...

Играта на мечките
1. Добрата Мецана 2. Мечката Полина
върви по поляна бере детелина.
и си пее, ли пее Ще строи тя къщурка
къде ще живее. за водна костенурка. ...

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...

Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели. ...

Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.
Дори и раковината не шепне, а мълчи.
Стои си кротко там, сама на рафта,
морето липсва ú, тъй както липсваш ти.
И птичките заспали са. Сънуват те навярно ...

Отдавна вехне перото орлово
в стъкленица със мастило черно,
разслоило се в утайка матова,
оцветена в тонове вечерни.
И чака ме писалището, обгорено ...

В писмо до нея искам да ти кажа
колко пъти молих се, наричан
от хората за мъж погубен,
от теб за глупав, безразличен.
Сега нейните гърди ме сричат, ...

Благодаря на всички,
които изпратиха коментарите си за стиховете на тези много специални деца.
Не сте много, но все пак... Те са щастливи!!! Пък и аз ги излъгах, че сте десетки...
С колички и патерички тръгваме за Ловеч, Луковит, Кошарица, Виница, Карин дом /Варна /, Севлиево, Силистра, Банско, Софи ...

ДНЕС ОТ ПЪРВИЯ МИГ ВСИЧКО ТРЪГНА НА ЗЛЕ
на Марина
Днес от първия миг всичко тръгна на зле...
Сутринта се успах и изпуснах си влака.
Скъсах ципа на роклята и за късмет ...

1. Животът - борбена арена -
те предизвиква на дуел.
Оголен, неподготвен срещу него
заставаш - правиш се на смел...
2. Опитваш всячески да го излъжеш, ...

Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...

… не си добре дошъл сега...
... Умира
паркът... като птица,
към юг загубила посока.
… удавен сред трънак и шума, ...

Бензин - Рамщайн
Нуждая се от време.
Нямам нужда от хероин, нито от алкохол или никотин.
Не се нуждая от помощ,
нито от кофеин. ...

Как вярвам в младия човек,
в ума му пъргав
и в неговата сила,
и в полета на мисълта,
и в нестандартните идеи. ...

Обичаш да рисуваш - пеперуди,
в небето, да ги пускаш да летят,
със вятъра - да затанцуват лудо,
а ти да чакаш - вест да донесат!
Създания, тъй нежни и красиви, ...

Гръм натисна звънеца.
Вятърът стои пред вратата.
Припомняш си Младенеца.
Пеперуди пърхат в бедрата ти.
Спомени топли от Вчера. ...

Белязани от слънцето,
през този свят вървим.
''Нима не ви боли?'' -
ни питат другите.
Кое да ни боли? ...

Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...

Чувствам се щастлива,
когато пиша тези редове,
в които често казвам
какво бушува в мен,
какво ме зове. ...

Юнска терапия
Затвори очи и да забравим
умората, напрегнатия ден,
лятна приказка ти обещавам,
повярвай ми и тръгвай с мен! ...