Без тебе мога да живея,
без теб, без твоята любов.
Без теб пак силно ще се смея,
макар без теб животът да е суров.
Без тебе мога, но не искам, ...

Ще се стичам на спомени...
Плуваща вътре във теб.
Ще дочупвам треските отломени,
изгорели в горчивата степ.
И когато събуждам очите си, ...

Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им. ...

Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...

Не, моят рицар днес не е печален!
За мене той е рицарят последен,
със който търся новото начало
и със надежда в бъдещето гледам...
Той с вятърните мелници се бори! ...

Там, далече във гората,
на полянка, сред цветята,
весел Зайко дългоуши
цяло лято си се гуши.
Ала лятото премина, ...

"Я вернусь, я сдержу обещание..."
Да, обещанието ще спазя,
ще се завърна в родната страна,
където най-звучни са камбаните
и най-красива пролетта. ...

Птичките, тревичките поеха
нежния си път през пролетта,
ролята на спътници приеха,
в нашата измислена мечта.
Всичко е прекрасно и лъчисто, ...

Червени пясъци
Една любов и последно обещание,
казах аз - ще се върна.
Но, за съжаление, ще го наруша.
Куршумът забит в мен бе, ...

Не зная коя съм
и защо съм точно
тук
и сега.
Може би, ...

Зрителят вижда болнично легло с чаршафи, стигащи почти до пода. Медицинската сестра полага млад мъж да седне на кревата. Младежът изглежда леко притеснен, но се опитва да бъде самоуверен.
Сестрата пита със служебен тон:
- Притеснявате ли се?
- Не.
- Казахте, че и друг път сте давал кръв. Колко пъти? ...

Цигарен пушек
полита нежно
към небосклона.
Живи картини
заплита важно ...

Любовта за мен е... черно-бяла, на райета,
сгушена в две късчета небе.
Тя е пролет и поля от слънчогледи,
бриз и полъх на море!
Любовта за мен е пеперуда - пъстроцветна, ...

Крача свободно по мократа трева,
облечена във снежнобяла риза.
Тичам благодарна на дъжда
и се чувствам като жрица.
Тревата гъделичка нежно моите нозе, ...

Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...

Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.
Безкрайна доброта и нечовешка злост ...

Невидима
В днешното полукълбо на мрака
се ражда сивата мъгла,
безизразна, прозрачна -
обгръща ни с гръдта си тя. ...

Мълчах, когато крещеше сърцето.
Мълчах и стисках зъби до болка.
Мълчах и преглътнах всичко, което
от суета, да кажа не мога.
Мълчах, а времето бързо минаваше. ...

Г Ъ Л Ъ Б И
призори дюните заскърцаха
сякаш в стил рококо
Карузо се отърколи по сияйната пътека
дали затръшва загадката на пирамидите ...

Цвете
И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото. ...

ЧАША
Чашата...
На живота ни пълнят –
Приятелства.
Жигосващи думи – ...

ОЩЕ
Още гоня на фустите вятъра.
Още целувам гореща плът.
Още пия и си правя театър,
неподвластен на смърт. ...

Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...

Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята, ...

Бащината къща
На прага в бащината къща се поспрях
и спомен далечен аз видях...
... тук някога си стара мале из равни двори кротко шеташе,
и тейко, морен, рало държеше... ...

ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...

Позволи ми да те имам!?
В сиянието на твойте очи
аз виждам нещо,
да, нещо по-различно от преди...
Нима това е нежност? ...

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...

Според Библейското Евангелие от Йоан, Лазар от Витания, приятел на Исус, се разболял и починал. Когато Бог разбрал, споделил пред своите ученици, че Лазар е заспал и е време да го събудят.
Пристигнали на четвъртия ден, а сестрите на Лазар плачели. Едната, Мария, в скръбта си неволно обвинила Учителя ...

Нечистоплътни души
и още толкова по-много
мисли.
Лишени от живота
свой, ...

Утринен вятър
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...

Парадокс VIII: Комплекс за самота
Сам. Сам съм. Има. Има други около мен, но съм сам. Имам. Имам много идеи, но съм сам. Не мога. Нищо не мога сам. Бъдещето – бъдеще на самота.
Сам. Сам съм. Има. Има други като мен, поне на мен приличат. Но не контактуват. Затова съм сам. Бъдещето – бъдеще на самота ...