Това не е моята истина.
И дори не те слушам.
Как ми разказваш
небивалици,
интересни на другите ...

Не на мишедушието
В любимец искам аз да се превърна,
да стана котарак във парламента.
На плъховете тъпкано ще върна,
че крадоха жито от мойта рента. ...

Краят не е ли ново начало?
Началото не е ли търсения край?
Тъмнина. Разруха. Плесен. Злост. Омраза. Отрицание. Студ. Като в гробница. И плоча обвита в бръшлян. Безличен, задушен, бездушен, груб камък. Пречупен, нагърчен - пропукан. Дълбоко, долу в пропастта, той стои и чака.
Сив ден, безмълвен ден. ...

Успя! Постигна всичко,
към което се стремеше;
запалила огньовете със страст,
ти гледаше как бавно
се превръщам в пепел и, стенейки ...

Въртя се в кръг... Губя равновесие… Какво става? Не съм се чувствала така до сега… Какво става? Задавам си този въпрос за хиляден път, а отговор не мога да намеря…
Какво става? Какво е това странно чувство? Какво, нима съм наранена? Нима това е болка? Нима?! Но как? Нали бях безразлична?Нали бях сил ...

Играта
Надникни си в душата,
преди да влезеш в играта!
Това не е игра за деца,
от нея зависи твоята съдба! ...

Опушен бар, завеси мръсни,
прочетен вестник, стара маса,
очукан пепелник и жълти пръсти
прегръдка странна, празна чаша.
Коса сплъстена, старо злато, ...

Бях на морето,
с пясък си играх.
Тогава стана нещо чудно.
Кит един изплува
и ми заговори той с човешки глас: ...

Какво ми остана?
Седя и гледам снимката ти...
Седя и мисля дали ще мога
да изтрия и най-малката подробност
около това какъв си ...

Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...

Ден паметен. След черен кръст
вървят, но нея тук я няма.
Събират се околовръст
на зейналата глуха яма.
А с равния, школуван глас, ...

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...

Разбра ли ме?! И колко още
ще си човъркаме по раните?!
Седни. И приеми ме – не че вечна съм,
но може би ще ... оцелея.
Надвих страха си ли?! До него още ...

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

Дългото търсене на несрещнатото
Дълго гледах към теб –
изгоряха очите ми.
Дълго виках по теб –
онемях. ...

Омръзна ми душици дребни
да вкарват живота в калъп,
да налагат делата си вредни -
след тях мрачен и сив е светът.
Те не са двама и трима, ...

Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе ...

СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе. ...

На прощаване
Мома от бащин дом си тръгва,
кавал засвири в ранно утро,
птица във листата пръхва
и под стряхата се скрива бързо. ...

Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи - ...

Нощ ала и ден
тъма проблясва нейде
ражда се живот
Капчица порой
отровени викове ...

Морските привечери късно отплуваха,
натоварени с черно белите спомени;
в широките сиви дворци ме оставиха,
редяща мидени кулички
и с вятъра тихо припяваща... ...

Хубава жена
На всички мъже
Една жена
пристъпва по килима,
усмихва се широко и блести, ...

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...

Не е лесно да легнеш и да заспиш,
няма смисъл да пазя тайната си.
Аз искам да съм звездите в небето,
да те гледам от горе всяка секунда.
Облаците да правят път нощем, ...

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - ...

Дозата не е голяма,
капките са точно три,
само малко нагорчава,
може малко да боли.
Капки три – НЕ ТЕ ОБИЧАМ, ...

Масажирахме масите
изпод телата си.
Изпокъсахме расите –
идеални сме.
Изсценирахме трилъри. ...

МИЗЕРИЯ
В продънените улици се спъват хора и коли...
Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...
Така привикнали сме с нея,
че не ни и впечатлява ...

Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват, ...