Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена, ...

Небето страдаше с ранено тяло,
подпухнало от лепкав дим.
То пъшкаше светкавици
и бе облечено във мръсно бяло.
Изглеждаше ужасно. ...

Душата ми е храм
с белосани стени и камен под;
високите прозорци пускат светлина.
Душата ми е твоят вечен дом,
във който те очаквам аз. ...

Капка по капка
дните се стичат.
Сливат се бавно
и ме обричат
да не забравям ...

СЪРЦЕ
Сърце, млъкни!
Спри да чувстваш и усещаш -
за момент поне поспри.
Сърце, замръзни! ...

Нахлува зима през прозореца
на моето изстрадало сърце.
Момчета с камъни разбиха го,
не смятаха, че ще умре.
А то, горкичкото, си мислеше, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -
на своите колеги оплаква се Стойне.
„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?
Успя ли да запомниш лицата им поне?” ...

Прозаична морска история
Уморително е да стигна до тебе, море.
Трябва да мина през недоспалите си очи,
през евтината усмивка на барманката
от кварталното кафене, ...

Следобедно кафе с коняк,
усещане за кадифе.
Топли две ръце, кафе с коняк,
гори едно сърце.
Следобедно кафе с коняк ...

Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...
Постъпвам зле и егоистично. ...

Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...

Просто вървя
Всеки път, когато слушам тази песен,
чувствам смъртоносна болка в ляво.
Знаех, че пътят няма да е лесен,
но напред вървя,отново и отново... ...

Той е все до прозореца.
Сам.
Жадно се взира
в света - полудял - зад стъклото:
сърдит и забързан, ...

ПАК проект за песен:) Нещо много на рап го избива, ама ще видим... =>
(припев?)
Как си днес?
Просто ей така.
Нито съм на шест, ...

Искам да нарисувам
символите на смъртта - Аушвиц и Освиенцим.
10 000 измършавели еврейски тела с татуировки.
Пътят към Рая, какъвто си го представяте.
Написването на Манасиевата хроника. ...

Ех, плаши ни реалността.
Тя явно си е за уплаха...
Затуй и виртуалността
превърнахме във своя стряха.
Емоциите в ней изливаме – ...

ХVІІІ
Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог ...

Останах до късно в работата, трябваше да направя едни справки. Сега се чудя как ще успея да напазарувам, да сготвя. Направо ще полудея! Ще откача! Не ми стига времето за нищо и нищо не върви както трябва. Уморена съм, май не се справям добре с нищо. От десет години сме женени, а сякаш сме от сто. Да ...

Просто приятелка
Прегърни ме,
Телата ни са близо едно до друго.
Дразни ме!
Нека те опозная по-добре. ...

Sting - Shape Of My Heart
He deals the cards as a meditation
And those he plays never suspect
He doesn't play for the money he wins
He doesn't play for respect ...

Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...

Еди - кой си казал:
"Слабите обичат реда,
силните владеят хаоса" ..
Аз съм по средата,
живота ми е пълен хаос, ...

Щастие
Сутрин детето във мен се събужда -
оглеждам се в очите на своите деца
и хуквам пак мечтите да гоня със надежда,
а вечер се завръщам със радост у дома. ...

Красавица във всяка проза
и храм безлюден във душата ни,
светът без теб ще бъде грозен –
със теб е тежък за сърцата ни.
На възраст – колкото света, ...

Умираме. Ние всички бавно вървим към смъртта. Но защо се страхуваме да го признаем? И се блъскаме като обезумели животни в решетките на собствената си съдба в жалък опит да избягаме? Всеки миг от съществуванието си прекарваме в търсене на безсмъртието, в дирене на Шангри-Ла. Живеем, без да осъзнавам ...

Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица, ...

С уморения вятър вървим
бавно,
смълчани.
Стъпки оставят в снега
и в душите ни ...

Начало ново...
История нова се задава,
в сърцето ми смут всява.
Кога мина времето за нас?
Кога чувам новия глас? ...

Има вечен огън в душата ми,
с ведър дух се явих на тая земя.
Родих се да обичам и да бъда обичана,
да вярвам в приятелите и човечността,
Когато твоята в мрак се препъва, ...

Разглеждам стари снимки –
стари трепети, мечти
и нахлуват като сенки
отминали щастливи дни.
Очи познати се усмихват ...

Още
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат ...

ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...