Не виждаш път. Дори насока.
Живота прекосяваме като слепци.
Пак тръгваш в някаква посока,
а в сърцата – болката тежи!
Не виждаш изход. Път човешки. ...

Зад решетки от бели слънца
непредвидени нощи се скриват,
изпод процеп със форма на здрач
някой в някой с надежда се взира.
Прелетяват без дъх ветрове, ...

Помня как вървях по улицата – тъмна, ужасяваща, мръсна… Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно. Студът. Тръпката. Нуждата. С уморени очи, уморен ум, уморена душа аз просто вървях. Може би не знаех къде отивам, но тогава това е нямало значение. Ръката ми беше сгр ...

Такъв си
Защото се влюби в себе си
И защото обичаш да правиш другите слаби
А после да пиеш от тях
Каквото ти липсва ...

днес те срещнах
и познах те
зарад себе си узнах те
но искам зарад теб
да се узная аз ...

Събува нощта
свойте черни сандали
и в пелените червени на изгрева
тихо заспива.
Облича денят ...

ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...

Твоето
лунно момиче пристига на пристана нощем…
Гази по лунните щрихи със боси крака…
Твоето лунно момиче морето обича все още…
Бавно съблича живота си с всяка луна... ...

Понякога над мъхове и гъби аз летя,
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...

Естественият кръговрат в живота
Се смее на скръбта неутешима.
Естественият кръговрат на злото
Не ще пропусне идващата зима.

Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида ...

Ех, приятелко, за тебе този път реших
да драсна по някой друг стих.
Мисля си... Чудя се, не е ли време
от нас на света поне малко да дадеме.
От безсмисления живот се уморих, ...

Ключът на любовта
Глава 5
- Хайде, г-це Питърсън, закъсняваме за снимките – Ричард припряно погледна часовника си, влизайки в кабинета.
Бе свикнал винаги, каквото и да прави, да бъде точен и да не кара хората да го чакат. Смяташе, че е неуважително към другите, а и проява на лоша черта в характера. ...

Недей изпраща тежките мъгли -
все още във сърцето ми се вливат.
Прати искрящи, влюбени звезди -
под мантията своя да ме скрият.
Недей канù снежинки у дома - ...

Дневникът на едно излекуване – част 10
35
Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.
Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърлянот ...

Наш'та Рошка котарана
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя, безспорно, ...

Кажи ми, моя къдрокоса,
ти, единствена жена.
Кажи ми, в косите ти защо са
лъчите лунна светлина?
Аз ли нещо се обърках, ...

Думите не струват нищо,
не пълни главата ми с глупости.
И гръмки фрази,
и нежни излияния –
строиш въздушни кули. ...

Чухте ли вече песента на птичките? Усетихте ли пролетните, "леки", топли и нежни лъчи на слънцето? Видяхте ли вече завърналите се щъркели? Нарадвахте ли се на цъфналите навън цветчета? Да, вие не сте се излъгали, настъпи тя, пролетта. И съответно с нея дойде и вашето настроение.
Ето и моят поглед къ ...

Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с въз ...

Няма те!
Ала ме повяваш
с аромата на уханен липов цвят
всяка сутрин на прозореца, от който
тъй далече съм от твоя град... ...

комуникация - КомуНиКация
политика - ПулиТика
директор - ДирекТор
атака - А, Така?
кулоарии - кулоАрии... ...

ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...

ГЕРГЬОВДЕН...
Ний днеска празник ще празнуваме.
Гергьовден на обречените агнета.
Тъй Господ искаше от Аврама,
да стори жертвен грях, ...

Попитаха ме за посоките на вятъра. Що за глупав въпрос е това?
Боса, стъпвам по изстиващия пясък, и приятно ме гъделичка между пръстите. А вълните са толкова спокойни, толкова тихи като в картина. Залезът. Него няма да го описвам и преобличам в хубави епитети. Той е едно многоточие до безкрая. Толко ...

Здравей, мое светещо минало,
здравей, мое паметно детство!
Ти дойде от великите спомени
да ме сетиш за мое наследство,
на което глава бе играта. ...

Не изчезвай
Остани
Глътка въздух си ми ти
В тъмнината не се вглеждай
Ти си вътре в мен ...

Ти...
Ти си сама...
Ти...
Ти искаш някого до себе си...
Ти... ...

Навън шествието продължаваше. Як мъжага спря пред къщата на Димитър Свищаров и се прекръсти три пъти. На една от стените имаше плоча, на която пишеше: "Тук са се родили братята Димитър Свищаров (1851-1900) и Петко Свищаров (1853-1911). Родът на братята беше от Копривщица. Семейството им изработваше ...

Прости ми, Господи! Прости ми!
Днес... на Разпети петък!
А утре ми свали душата
от Кръста.
Разпъната – тя вече не ми служи! ...