Тесни улици,
тихи тротоари,
ясно време
с ръцете си прегърнало небето,
уютни стаи ...

История без език
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...

С огнен пепелен дъх смъртта близна сърцето ми.
Толкова силно ме заболя в онзи момент!
Исках да викам от болка, така че да чуе вселената.
Исках да плача с рева на морето.
Да пронижа пространствата с вой на сирена. ...

На апаши не слугувам -
съвестта ми е спокойна.
Пукната пара не струва
днес животът без достойнство.
Знам да пазя чужди тайни ...

Пеперуда съм, кацам на тебе,
за да пия най-чистата сладост,
да закусвам прашеца ти меден,
на земя и небе да играем.
Ти си търсеща слънце и топло ...

Дори и да те няма, аз пак ще те търся
в сънищата си. Дори да не си тук, до
мен, аз ще плача за теб. А там, където
се намираш, дано да скачаш безгрижно.
И да има кой да те храни, но ти няма да ...

Измислих те. Защо ли пак на дребно
сега ще претворяваме мечтите,
загиващи в стакато? Ежедневно
ли ще браним в трепета си дните,
нарамили торби надежда, ...

ХІІІ
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб. ...

Миличко вълшебниче,
ти си ми душата,
ти си ми сърцето,
ТИ си Бог, който не слиза от небето!
Всяка част от теб ...

Цяла сутрин
бяла нежност валя.
И в душата ми стана
светло и тихо.
И поисках ...

"По ръбове"
(Тогава...)
Покажи ми огъня, в който да изтлея,
да полетя и да се свия на рамото ти като феникс.
Разкажи за вяра, гримирана със страх, ...

Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,
дето трябваше вечно да диша във нас.
Може би разпиляхме родената нежност,
с недоверие ти - със небрежие аз.
Виж стъклото - от страх се пропука, ...

Какво е човешкият живот? - низ от последвали събития и случки. Всеки ден е шанс, ново начало, промяна.. Той е дърво, от което всеки ден пада едно листо - един ден, само един ден, за да избереш, да вземеш решение, да помогнеш, да промениш нечия съдба. Това е път, не помниш началото, не знаеш края. Ка ...

Аз те познавам отдавна,
знаеш ли...
Ти си другият,
който денем е с мен
и с когото наум ...

Август
Как жално плачеха до мен цветята,
как викаше пшеницата в нощта...
цяла в сълзи се обля тревата,
небето виеше от самота... ...

Знам, сърцето ти разбих до смърт
и жестоко аз те нараних.
Моля те, прости ми!
Не ме отблъсквай, не казвай да се махна.
За приятелството ти на всичко съм готова. ...

Тъжно плачат
моите очи -
днес погребах
спомен и мечти.
Любов... ...

Толкова близо
или безкрайно далеч -
на миг разстояние
или на километри безчет?
Устни заключени - ...

Със сетивата ти ще пофлиртувам.
Тръпки нарисувай ми....
Усещане за минало.
Тихо ще напомня...
Ръце докосваме. ...

Сърцето ми за обич не тъжи,
но този свят за мъката е тесен!
Обичаш ме Ти, Господи, нали,
щом блика в мен желание за песен!
Врата към Тебе търся всеки ден, ...

След огъня остана пепел
и една дълбока рана,
но днес си само спомен
и мъка надживяна.
По-силна съм сега. ...

На Ангел Маринов*
В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят се в спор. ...

Медът и Шоколадът веднъж се скарали. Медът се изпъчил:
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...

Ела, Скъпа моя!
Ела, Скъпа моя!
Ела, защото Сърцето ме боли
и черен облак съм,
и Див! ...

Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...

БИБЛЕЙСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ
І
ДОБРОДЕТЕЛИ НА ЛЮБОВТА
Бъди внимателен във себе си пред Бога,
спонтанен и естествен, девствен, чист… ...

Селото,
кацнало някъде горе, почти до небето,
къщите броят се на пръсти,
събират се в шепа,
денем ...

Родино моя... мащехо моя,
защо изостави чедата си?
Защо безсърдечно изгони ги?
Защо продаде душата си?
Защо остави да скитат се ...

Заключих себе си в онази моя
сива стая. Забраних и
на сърцето си да чувства,
да не знае що е обич то.
Сега, когато отново се ...

Ще се изпиша, не докрай ще се разкажа.
По междуредия, по петолиния, по длани.
По счупените плочки на паважа.
По водещи към тебе тротоари,
по сивите фасади на блоковете, ...

Забива се жаждата
с риболовната си кука
все по-кърваво в гърдите ми
осеяни с кратери
А ти седиш до мен в метрото ...

Какво ни струват миговете тежки,
най-добре и тайничко си знаем,
а страшно е в живота, когато
останеш слаб и сам...
красивите, прекрасните ...

По бреговете на живота блъскат се вълни,
едната нежно гали, другата шепти.
Една без друга бряг не намират,
една без друга от тъга умират.
Вълни, от любов събрани, търсят брегове, ...

Среднощна фиеста
Луната изгрява
за парти настоява
всеки тя зарежда
и го кара да усеща ...

Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара, ...