"Приятелство"
Приятелство... дали изобщо има?
Ти да даваш, а друг да взима.
Всеки път да се чувствам аз виновен,
а ти винаги за нещо все си недоволен. ...

Среднощна разходка с моя най-добър приятел...
Не е чудно, защо наричат кучето, “най-добрият приятел на човека”. Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи. За собствениците на кучета, нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка в свежа про ...

И тоя случай не ми излиза от главата.
Преди години се завръщаме от един наш конгрес.
Свършиха споровете. От време на време едва не се хващахме за гушите. И все за едно. Какво е това изкуство и как да го майсторим?
Не се смей! Ако знаеш колко време сме загубили през годините да си чешем езиците и то ...

(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...

Нощ. Тишина.
Гледаш луната -
все е самотна,
но... е в позлата.
Върху звездите ...

Светът е тесен за подобно разминаване.
С пресечна точка шестдесет минути.
За трийсет ще се опознаваме.
И двадесет и девет – ще се губим.
Последната минута плаща глобата ...

Що е поезия?
Реших да напиша стих,
но пред белия лист се смутих.
Що е поезия? -
попитах аз плахо.... ...

(импресия)
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...

Днес e моят ден, макар
да не е той рожден.
Но едва ли има друга
най-щастлива от мен
на света, че ставам ...

Обича те някой!?
Ако те обича, той няма да си иде.
Ще бди над теб със цялата си сила.
Ще полети, ще брани, в кал ще лази!
По-силен ще е даже от Атила... ...

"Той търси теб"
Върви нанякъде едно момиче,
загледано във блясъка на хиляди лъчи.
То имаше небето и звездите,
към които си мечтаеше да полети. ...

Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...

----
Света Маргарита или Санта Рита де Сполето /не е игра на думи/ е светицата на невъзможните каузи. Мъжете И се молят за прошка, жените за рожба. Нейният ден е 22 май.

Моите улични псета
цяла глутница броят.
Пет поколения шетат
в тревния блоков квадрат.
Вечер кракът ми щом стъпи ...

Giorgos Mazonakis-Edo
Kathe fora lathi polla me hreonis ke les tha figis ksana
I dikes su apiles, sto leo, pos ine treles
Kathe fora lathi polla me hreonis ke les tha figis ksana
Ke zitas aformes, n' anigis kenuries pliges ...

I can't go any further then this
I want you so badly, it's my biggest wish
I spent my time just thinkin thinkin thinkin bout you
Every single day yes, i'm really missin' missin' you
And all those things we use to use to use to do ...

Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да разговаряш със звездите...
И мислите да те болят
от разминаване с мечтите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам ...

На тънката граница на чернобялото,
в пълния ден със сивота,
обвита на самотата с наметалото...
... мислите блудни като тръни бодат...
Маската плътно на лицето си сложила ...

Кой още
Ограбено чувство
и миг след това
боса се втурвам
по луда трева. ...

Целуна ме в дъжда веднъж, в дъжда веднъж.
Целуна ме във буйна ръж, веднъж, веднъж.
Сега повярва ли в сълзите, покрили целия ми дом?
А Бог окриля ли съдбите, когато в гърлото потъва стон...

Помниш ли очите му?...
Помниш ги, разбира се. Помниш ги по-добре от твоите собствени даже. Та нали толкова пъти вече, толкова отчаяна и търсеща си се вглеждала в тях, изпълнена с болезнена надежда да откриеш в тях... какво? Отражение на собственото си неизречено очакване. На собствената си страст. И ...

Беше Есента...
Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;
Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;
Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!
Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха. ...

Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.
Там стои той сам във сянката на нощта ...

На този дъжд прилича покоят на сърцето -
следите хорски погалило е днес,
сред тях узна, захвърлени отдавна,
една и две мечти без глас.
Не искам да тичам после ветровете. ...

Търся те, помогни ми!
Не те намирам в себе си,
където мислех, че ще бъдеш.
Изгубих времето си
в опити да те видя някъде. ...

Отворих очи и нежните слънчеви лъчи ме пронизваха през прозореца. Сънувах ли? Беше ли реално всичко това, което ми се случи? Лежах на студеното легло в бялата болнична стая, когато при допир с неговия глас ме побиха тръпки.
- Ето, че пак отвори очи, не вярвах, че ще оцелееш в тази битка, Анн. – усми ...

Мило мое пандишпаново кексче, здравей! Най-после изтрезнях и реших да ти пиша, след дългото ми мълчание. Съчувствам ти. Разбирам положението ти, зная, че в казармата е зверско. Усещам, че си доста загорял, не се притеснявай, аз също. Жадувам за момента, в който ще те погледна с моите честни очи и ще ...

РЕЗЕНЧЕ ЛУНА
При теб ще дойда с резенче луна,
посипано със захар от звездите,
останало случайно след нощта,
когато единак захапа хищно ...

Прераждане
Крехките среднощни обещания
шептяха за отминаваща любов.
За гърлото й ръцете ми копняха,
а Тя запрати в мрака своя зов. ...

Тук има само тишина!
Паважът е покрит като със слама.
В ръцете си държа мечта –
от пеперуди зимен помен правя.
Щурчетата са скрити под снега, ...

Писък на птица, пробол тишината,
нежна въздишка, спряла дъха,
шепот копринен, докоснал душата,
желание, скрито в летяща звезда.
Поглед, открил съкровените мисли, ...

Измръзнали, забравени крилете ми
откри.
По пътя изоставени...
(облечени в мечти)
Безпомощно захвърлени... ...

Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш?
Така жестоко душата ми да раниш.
Не познавах в тебе егоиста, ...

Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...

Край
Подигравай се! Мрази ме! Унижавай ме!
Аз съм безпределно щастлива!
Лъжи ме! Предавай ме!
Смехът ми пак от радост ще прелива! ...

"Небето плаче"
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"! ...

Седя на стола и пропъждам тъмнината. Пъдя и съня - и без него мога да живея.Седя на стола и мисля хиляди неща – глупави, лъжливи и определено не толкова истински, колкото ми се иска. Има демон в душата ми, обвит в облаци дим. Демон, вплел се в стомаха ми, просмукан в кръвта ми, вгнезден в сърцето ми ...