Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...

Сърцето си отворих за любов,
във любовта ти цяла се разтворих...
Но не, не беше ти готов,
сърцето си за мен затвори...
Сега желаеш ме и се отдаваш, ...

Когато денят от умора си тръгне,
отстъпвайки бавно път на нощта,
когато очаквам при мен да се върнеш,
усетил, че в мен се заражда страстта,
когато всяка частица от разум, ...

Ти си дъждът,
тихо шепнещ в сърцето,
ти си морето ми бурно от страсти,
ти си небето в очите ни слети -
глътка живителна, приказно щастие. ...

Затвори ме в приказка. Твоя, неизмислена.
Нека бъда фея, принцеса, магьосница даже.
Във твойте магии нека аз бъда вписана.
За мен никой друг не може така да разкаже.
Нека страниците да са от чист детски смях, ...

Съня дъга. И днес, облечена в най-белоснежни облаци, ме издебва тук, край балюстрадата пред Морското казино, във което отдавна хвърлят зарове и карти единствено старите гларуси. И синята рулетка на морето завърта кълбото от страх и от смелост. Голямата печалба е... сънят. И бонус - тихата влажна тъг ...

Ето ме пак в началото. Стоя до теб и съзнанието ми е празно, краката ми треперят, сърцето ми бие толкова лудо, устните ми мечтаят да докоснат твоите, тялото ми жадува за топлината на твоето. Гордостта - само тя ме възпира да послушам лудостта, взимаща връх над съзнанието ми. Стоиш пред мен и ме моли ...

Не умирай в съня си, когато тъжна идваш
на моя нежен пристан, за да си отидеш!
Не умирай в прегръдките ми нежни,
когато те са най-нежни сред твоята кожа!
Не искам да си отидеш от моите мечти, ...

Наша малка тайна
Безсънна нощ поредна,
едно в главата ми щурее,
тъга смущаваща, нередна
сърцето ми жалее. ...

За тази - Уморената,недоспалата - късно е!
Звъни, чакаща призори
да получи златния си пай
задоволена нейде,после утолена,
мъркаща от лова си , ...

Зачем они пытаются
учить тому, как надо жить?
штрих-код с рожденья каждому,
и его не изменить.
покажут то, что выгодно, ...

Somewhere only we know
I walked across an empty land
I knew the pathway like the back of my hand
I felt the earth beneath my feet
Sat by the river and it make me complete ...

В онзи град, сред хилядите хора,
се намерихме безумни, ти и аз.
Не беше нужно даже да говорим,
говореха сърцата вместо нас.
В прегръдка ме заключи нежно ...

САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата. ...

Докога ще ме целуваш „за последно”?
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Защо наистина не си отидеш…
Да се завръщаш винаги е вредно!
Да отминаваш трябва да тренираш... ...

В стиха за мене няма "сложно",
но да не чувам "хър" и "мър",
като река да се изложа -
аз и в това съм най-добър!

Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...

* * *
Сълзите си видях като на длан -
кристално чисти, пълни с черен огън
и в отражението на светлия им плам
разбрах, че да се възродя аз мога... ...

Секундите с размити очертания
небрежно разпиляват вечността.
Загадъчна и глуха от мълчание,
ти пак си тук. С изправена глава.
Светът си бърза. Ти владееш времето. ...

Защо неспирно в моя ден вали?
Порой от дъжд на спомени предишни.
Аз толкова те чаках, но – уви! –
ти с пустото се сля в една въздишка.
Разбирам колко странно е това – ...

Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,
мечтаейки любов, без свян - всецяло -
отдаде се на вятъра жената.
Сканира с устни голото й тяло
немирникът. Разроши й косите, ...

ЕМИГРАНТ
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните мах ...

Двойка в час
(Бях на шестнайсе)
Имам две и вече полудях,
за миг на легло се озовах,
тази госпожа е твърде луда ...

Призрачни фаталности се крият
в стаята тъй прашна, там, където
зад завеси от самотности умират
намигванията беззвездни на небето.
А на пода силуетът дреме ...

И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град ...

Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...

През погледа на любовницата
Красива, малка, честна и добра,
сама на празника ще бъда пак,
фатална Валентинка без крила,
среднощен прелез за семеен влак. ...

Вървя край плажа в хладна есен
и спомням си с тъга
за миналите дни горещи
и за прохладната вода.
Затворя ли за миг очите - ...

Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво. ...

Беше там, когато те пожелах,
беше там, когато поемах дъха ти,
когато нощем не спях,
а плувах в ума ти.
Беше там, когато за другите нищо не значех, ...

След Охридското езеро…
Безумна небрежност
и алчност човешка
кораб във скръб потопи…
Водата, не с нежност, ...