С обувките ти-бели жерави летя
по улиците на града.
От звуците им
задрямалите тротоари се събуждат.
Потрепват боровите клони. ...

Как кръвта ти кипва -
щом той се появи..
Как цялата настръхваш -
щом докосне те едва...
Сърцето ти да спира - ...

Втъкавам поредното си
нямо утро...
в собствена одежда.
Немотата...
е богата! ...

ЩЕ Я КАРАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ
От служебния вход на Съдбата
ме изхвърлиха
Закъсняла
Сама да си правя ...

Няма път обратно
От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице. ...

Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.
Не съм играла никога преди ...

5 летни тристишия
1.
Днес морето е мъж –
по брега бяла пяна.
Както при бръснене. ...

КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ
Реших да си замина. Просто тръгвам.
Дори не се опитвай да ме спреш!
Отдавна мина времето, когато
дойдох при теб с вяра и копнеж. ...

Понякога аз страшно негодувам,
че трябва с някой друг да те деля,
дори си позволявам да ревнувам,
макар да нямам право на това,
но зная, че над тебе имам власт ...

- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...

В покой
Животът на една идея
Непрестанният кръговрат на
светлина, тъмнина...
Неистов обхват на добро и зло... ...

Облякох Душата си в лунна соната,
а ти я съблече.
Затворих Очите си,
а те отвориха уморени клепачи,
за да ти се радват. ...

Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...

Наранени са нашите сърца,
от очите ми стичат се сълзи.
Караме се за минали неща,
защо постъпваме така, кажи!
Отваряме стари рани, ...

Eдна догаряща свещ
Една догаряща свещ - дебне в мрака.
Една догаряща свещ - тебе чака.
Една догаряща свещ - в душевно изгнание.
Една догаряща свещ - и много страдание. ...

Като лепкава гъста мъгла
неусетно се стеле омраза,
все по-трудно е здрава душа
да остане сред тази зараза.
„Вълче време в човешка гора” ...

Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...

Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена. ...

Прости за туй, че те обичах,
не исках, но сърцето победи.
Със свойта обич аз тъй привикнах,
че тежко е без твойте очи.
Аз този поглед как ще го забравя, ...

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

вдъхновено от National Geographic
Виждам хергеле,
свободно препускащо.
Волни души са!
... ...

"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич! ...

Последна чаша пия
и си тръгвам.
Последна чаша пия
и се прибирам у дома.
Голяма празна къща - ...

МЪЖЕТЕ НИКОГА НЕ ПЛАЧАТ...
___________________________________________
Кой безсърдечен глупак е казал,
че мъжете никога не плачат?
Теофраст ...

Обичам Земята, де всичко е двойно:
Съдбата. Пътеката. Тежкият кръст.
От суша нацепена или поройна
пръстта, зная, тук се завръща при пръст...
Златни кубета облаци гонят. ...

… бяла
тленната
обвивка
щом
във жълто ...

Отронват се
година след година
от клонките на вечността.
Като щурче
в тревите-мисли свири ...

* * *
Ти мина през мен, като чума,
изгори - отрови ми взора,
така мина... Тихо, без думи,
а мислех, че бях ти опора... ...

Съдбата тъй е отредила
да се родя аз турникет. *
По волята на висша сила -
на входа в ДАМС - забит пикет.
А кода им от разстояние ...

ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...

Не поглеждай в кафето,
което отдавна изстина.
Остана утайка във чашата -
мътна и гъста.
Недей я обръща… ...