Капки любов разпиляват душите ни,
и се стичат по тъжни постели -
капки любов, заживели в очите ни
след поредица тежки раздели.
Капки любов ще наричам сълзите... ...

Моят стих
Бял и празен е листът,
оставен е самотно върху масата.
Идва от далеч стихът,
понесъл със себе си чувствата. ...

Накриво се събуждам,
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...

Заради теб, Идалго
пред Сервантес на площад Испания
Заради теб, Идалго, пак дойдох,
и като статуя стоя вкопан,
заради теб от звездния метох ...

... за първи път
открих ръцете ти
на отминаващите мигове
простих съня…
и не престанах ...

Ти ме караш да се смея,
аз съм това, което не съм бил до сега.
Ти ме караш да съм друг, благодаря,
никой не ме е карал да се чувствам така.
Аз съм тук, но съм объркан, ...

Боляло, минàло…
„Боляло, минàло, за друго питàло...” –
така нашепваше ми мама
вълшебните слова,
ласкаво погалваше ...

От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...

Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...
Забравих го.
Припомни ми звука му.
Кога беше,
когато за последно ме извика по име... ...

Светкавица, гръм, черен облак и капка,
глас, лице, сълза не солена, а сладка!
Проблясък, кинжал, кръв, болка и писък,
скърцащи панти, черен косач, ново име в черния списък!
Дървен ковчег, кръст от дрянови пръчки, скорошна пръст, ...

Минаваме през мъки тежки, през изпитания, душите ни горят.
Но това животът е човешки, да ги преминем, сърцата ни зоват.
И бродим ний през тъмнината, с бляскав меч пробиваме си път.
Знаем, там е светлината, надежда свята, неземен кът.
Намираме каквото търсим, то винаги било е в нас. ...

С треперещи пръсти
художникът-скитник рисува
усмивка, в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези, ...

Облаче
На облаче качих се вчера,
не казах му посока.
На него доверих се и
полетях сред небесата. ...

Когато погледна луната, си представям теб!
Най-голяма сред звездите...
Така красива и същевременно единствена...
Трудно е...
Трудно е да си единствен... ...

Очите ти, очите
как палаво искрят!
Сближават ме мечтите
с вълшебния им свят.
- На отпуската лятна ...

Когато се съмнат сини полетата,
ще дочакам късния изгрев,
оболял до основната гънка на утрото,
до първичния залезен порив -
реактивно самотен, ...

За хората, личностите и личинките
Идеята за това писание е провокирана от няколко събития, които станаха едновременно в Панагюрище или почти така. Знам колко е лесно отстрани да се критикува и да се дават съвети, когато яйцето се пържи на нечия друга… глава, а не на собствената ти. Затова се извиняв ...

Под падащия пролетен дъждец
усещам аромата на косата ти.
Вдишвайки от диханията на цветята,
аз те чувствам до себе си.
Вглеждам се в малките капки роса, ...

В хилядите думи,
в хилядите мои грешки,
намират се хиляди постъпки,
постъпки и не до там човешки.
Миналото ми изпълнено е с много кръв и жар, ...

Скитам се фриволно по поляни,
търся моя цветен дъх останал.
Искам да улавям слънчев блясък
и за мен цветята да танцуват.
Грея с цветната дъга - усмивка, ...

Разминаване
Много години се търсих,
но не успявах да се намеря.
Мигове отмервах,
чувства разлиствах, ...

Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...

И пак към телефона
протягам аз ръка.
Обичах те до болка,
но ти така и не разбра.
Моменти хубави, прекрасни, ...

Страст ли е тоз летен вей,
огън сред безбрежни океани,
идва с трясък, гръм - бесней
и туй е мойта душа!!!
А сърцето се от огън запали, ...

За любовта
Любов - ще кажете всички -
тъга - отвръщам Ви аз.
Нима има любов без разлъка,
нима има беда без поука? ...

Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...

Суета и вятър -
ето това е човечността.
Нищета и театър,
под маски черни засенчваме същността.
Вечна драма, мъртъв смях, ...

Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...

А мислех си, че отлетяло е,
когато го накъсах на парченца
и като глухарче из въздуха разпръснах.
А то ме чакало зад ъгъла,
потропвало с краче, премръзнало, ...

Забързаните хора
Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят. ...