В живота търсим радостта между отвъдното и реалността;
когато си щастлив, се заблуждаваш, когато страдаш - в ужас изпадаш.
Защо живеем и с какво се борим, можем ли трудностите да преборим?
Можем ли на всекиго да се опълчим или предпочитаме да мълчим?
Всичко си има научно обяснение - светът търпи сво ...

МОНОЛОГ НА ЕДНА ПИЯНА ПОЕТЕСА
Ридае светата троица:
- душата
- сърцето
- очите ...

Къде си, дух патриотичен?
Българийо, земя красива,
къде са днес чедата твои?
Задръж ги! Чуваш ли? Не бива
да губят верните устои! ...

Един щастлив глупак. Щастлив. Един,
цял кош понесъл делнични несгоди.
В сърцето му се влиза с кратък пин:
Шшшт! Дирята към женско име води...
Прастар хлапак е той. Хлапак. Прастар, ...

Остана спомена от вечерта
от нашата любов.
И мислехме си ние цял живот
да бъде все така.
Да мисля само за теб. ...

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...

Пак съм навън и отново е вятър -
ярост вещаещ природна една,
облаци като парцали премята,
иде – напредва дъждовна стена…
Пуква далече, по-близо, по-близо - ...

Толкова дълго те носих в сърцето си,
че забравих дали съм обичала.
Свикнах да те имам само в спомен
до мен.
Но защо ли, защо ли те чакам? ...

Една добра звезда по пътя ми се рее.
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...

По кожата ми желая
да усещам докосванията
на ръцете ти с обич.
Без да се отива
в света на секса. ...

(спомен от детството ми по нивите)
Лято. Жега. Две деца
за вода отиват.
Тя - царица. Той е цар.
Царството им - нивата. ...

Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше са ...

Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...

“Happiness could be yours. Absently.”
Сивите бездни в очите (му) шеметно тичат по струните ù от заешки черва, с които преди цяла вечност аз изсвирих света.
Гледах го. Не виждах. Ненавиждах го. Горях. Прелюбодействах с усмивката му. И я претворих в своя. Мразех се, защото исках да бъда щастлива. А ни ...

До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.
Ти грешен сън си с обич омагьосана, ...

Всяка вечер сънувам сън.
В него аз - влюбена и обичана.
Аз не виждам мъжа, но той ме прегръща
и в съня ми политаме нежно, с трепет.
Той е в свят непознат, ...

- Кога ще те пуснат?
- Няма да е скоро... тръгвай си!
Всеки месец Дон Кихот посещаваше брат си ("Дългият Джо") в затвора. Джо бил дилър, сводник и най-уважавания гангстер на улицата, но „дългата ръка на закона” го заловила. Всъщност Джо бил предаден от своя най-добър приятел, който искал да „наследи ...

Слънцето танцува танго със есента,
с вплетени ръце неверни, милостиви,
в измамно злато обгръща ги страстта
и изглеждат тьй по цигански щастливи.
Лятото докосва с бриза си любовен, ...

Цирк... поглед... и мисли...
Българско знаме се ветрее,
вятърът палавник тук се скита...
Цирк Йорита виж при нас гостува,
флагът от купола се вълнува... ...

Мамо,
знам, че няма да се върнеш.
Светла е пътеката ти
вече...
Знам, ...

Оставяш ме сама, а после пак се връщаш!
Отблъскваш ме, а после ме прегръщаш!
Защо правиш всичко толкова сложно?
Защо откликваш на опитите ми да те върна...
Защо – нали нямаше чувства? ...

Как да продадеш душата си
Здравейте, моля ви прочетете обявата ми без предубеждения. Никой от вас не би се затормозил с далечната възможност да спечели от лотарията, на тото и т.н. Малко са и хората, които опитват да печелят по интернет. Причините са многобройни, най-вече защото обществото е възпита ...

Уроци по вяра - Катехизис за деца и възрастни
посвещение - на сина на бившата ми съпруга
"Синовете ни утре ще питат – от Голгота ли почва светът..."
(Камен Николов – варненски поет)
Сине, мен не ме бива много във възпитанието. Ти сам вчера ми сподели в "минутка на откровение": ...

Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако ...

Бог създател наш е
и доказва ни го всеки ден,
стои високо и ни гледа
накъде ще отведем
душите наши - гнили. ...

Ще дойдат гости - малко тържество
на сетивата ми така приспани.
Наистина не трябва мъжество
човек приятелите да нахрани.
Ала след толкоз дълга самота, ...

Мила моя майко,
нежна и добричка,
защо така си, майко,
унила и самичка?
Къде е моят татко? ...

Едно любовно обяснение на фона на залеза, който си отива уморен, с тихи стъпки и води след себе си поезията на пълнолунната нощ. Пълнолунна нощ, с дъх на люляк и женска близост... Мъж и жена - прегърнати. Треперещ, като крехък цветен лист, гласът на мъжа шепне в нощта: "Любов моя, необяснима, по-кра ...