Навик
Недей, недей да ме обичаш!
Kакво, че имали сме всичко,
което другите, що виждаш.
Не, днес не ми е безразлично, ...

Душите ни
Аз ли с дух ще дарявам
душата ти,
аз, която се лиших от своя
в името на любовта ни... ...

Строят магазини,
красиви, подредени.
В европейски стил
със стоки заредени.
Заплата не взела, ...

Болен/Тъжен/Малък/Свят
Имало едно време една страна, наречена „Мрак”.
Или поне имало на границата ù една олющена табела с този надпис.
Когато стигнеш до нея – в продължение на километри навътре по земята
Не се виждало нищо, освен мрак. ...

Сутрин думите раняват
Сутрин думите раняват, даже “Добро утро”.
Макар и то да е само, едно малко кутре.
То те джавка и те лае и своето иска,
а сърцето ти се свива, нещо те притиска. ...

Триъгълно се преразказвам
в откъснати пера от дни.
И сянката от белите криле
приглася, наранена от стрелите.
Като при разпродажбата на моята душа, ...

Ръцете ти повивали надежди.
Гръдта ти кърмила животи.
Косите ти са, майко, вече бели,
нозете - дири топли по снега.
Цветя отгледа - дъщери засмени, ...

Празници посрещам
с празнота в душата,
тъжна и сама съм,
знак е на съдбата.
Коледната трапеза ...

Искам те за себе си! Ела
и разлей море по бреговете.
Заслепи ме с приливна вълна
и измий от мене греховете.
После в пясъка умело напиши ...

ІІІ
... продължение
Шофьорът на черния „Lexus GS 450h” натисна внезапно газта. Автомобилът почти беше подминал тичащите момичета, когато се чу дразнещото стъргане на спирачки. Тъмнината не позволяваше да се вижда добре, но се чу странен трясък, по-скоро удар. Вратите на луксозното возило се отвориха ...

Изоставена къща,
старчески плач,
цигарен дим,
суетата се показа
зад прозореца ...

Дали те обичам?!
Обичам ли теб?!
Ровя покривката с пръст,
търся някакви странни посоки.
Сякаш се търси с въпроси любов, а любовта се смее - ...

Неизменно красива, неестествено нежна.
Ти си морска вълна, ти си приказка снежна.
Ти си древна война, ти си нощ теменужна.
Ти си просто жена. Ти си грях, но си нужна.
Задължително искаш, а раздаваш навред. ...

Вечерята - мълчание,
поръсено с презрение,
винени очи -
доказани съмнения,
десертът -лицемерие, ...

Искам
да бъда птица,
да имам криле,
да летя в твоето небе.
Искам ...

Уморих се!
Да се раждам,
на всяко утро в радостта.
Уморих се!
Да умирам, ...

Музика за теб
Шепти гласът ти във душата,
като отронен от китара звук.
Привлечен от любовната соната,
на цигулката лъкът! ...

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Така ...

Казваш, че ме обичаш ти,
но не вярвам, всичко е измама.
Изсипваш куп лъжи,
но да повярвам аз, няма.
Не искай с теб да прекарам нощта, ...

Прави са само пъртините.
Пътеките житейски
снага кривят под греховете.
...
Снежинки бели - ...

Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден. ...

Целувките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
звездите те свалят от небето
и спират, и пускат ми сърцето.
Шоколадче на езичето ù има, ...

БУРЕНЯСАЛИ СТРОФИ
____________________________________________
Aвтоиронично!
Опитах се
да скрия ...

Две листа
разделени от Гринуич
и паралелна самота
+ + +
Есенни листа ...

Блестеше от възторг кат небесата,
пиратът със едно око - бе огнено,
и тайничко докопал се до златото,
отмъкваше го с черните си кораби.
А с грубите ръце, като медузи, ...

Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...

Скоро станаха три години, откакто се взеха младите. Калина излезе добра снаха. Разговорлива и лъчезарна. Тялото ù се виеше като фиданка и предизвикваше завистта на жените от квартала. Прочу се с доброто си сърце. Петрана, нейната свекърва, я обичаше като собствена дъщеря. И сега, тя беше щастлива, ч ...

След себе си оставих само капки кръв по огледалото -
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.
Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания! ...

Едно време като гледах „Манджурския кандидат” не можах от раз да схвана като как така някой би убил човек, само защото друг някой преди това му е пуснал по телефона някаква мелодийка например. Е, сега вече знам от първа ръка. Щото съм в ролята на същия тоя Манджурски кандидат. Като чуя „Бяла роза”, ...

Аз съм...
... словата ти неказани, но чути,
лиричната ти песен неизпята,
въздишката, притихнала в гърдите,
сълзата във очите непролята... ...

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото
няма вече ни пътя, ни къщите
само бяла гора от сребро.
Атанас Далчев ...

ЛЕТИМ – САМО НА УСТНИ
„... на брега на моето лято...”
Петър Караангов
Акостираха устни
на брега на моето рамо. ...

Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.
По стъпките му яростно те търсих, ...

След толкова време
и толкова страдание,
какво още ще вземе
нашето навежие?!
Всички вървим напред, ...