Благодаря ти, приятелко добра,
за това, че беше до мен.
Ти беше светлина
във всеки труден момент за мен.
Радвам се, че сърцето си за мен отвори, ...

Накъде...?!
Не... Не ме моли да остана...
С теб се чувствам сама...
Тялом си тук, но духом те няма...
Ти си далеч, а не тук и сега... ...

Насаме със самотата
Ти си далече някъде в нощта,
а аз съм тук - сама със самотата.
И образа ти, сякаш от свещта,
отблясъците пак рисуват по стената. ...

Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес в ...

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...

Не пламъчета, огън запали,
макар и тортата да липсва.
Защото, знай, вечно ще гори,
такава жар не писва!
И не смях, усмивка заложи ...

38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...

Устните, когато във „последно сбогом” затрептят
и очите влажни през сълзи напрегнато се взрат,
две ръце една към друга ще посегнат, натъжени,
две души самотни ще останат наранени.
Две бузи мокри, мокри и солени, ...

Съдба, какво този път ще ми покажеш,
сън, мечта или реалност,
кого ти отново ще накажеш
за непроявената към теб лоялност.
Кой сега станал ти е враг, ...

(Из цикъл "Вицове в рими")
Голяма Пушка рече да се жени.
Хареса си Голяма Месечина.
Той срещна я сред мурите зелени
веднъж, когато тя случайно мина ...

Глава пета
І
В късното есенно утро гората бе притихнала и смълчана като вглъбен в себе си поет. Бледото слънце докосваше плахо върховете на дърветата, страхувайки се сякаш да не подпали жълточервената им окраска. Вятърът си бе взел почивен ден и листата потреперваха само докоснати от някоя птица или ...

ЛИСТОПАД
Прегръща вятърът снагата ми,
трептя под тънкото палто.
Толкова е лекичка душата ми,
като есенно листо. ...

Щастието носи болка
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...

Чаровен поглед ми изпрати,
разтупка моето сърце,
ръце към мен протегна,
целуна моето лице.
Бях объркана, щастлива, ...

Сега, когато чувствата са изгорели
във летните пожари на страстта,
в компания на скучната неделя
подреждам спомени-прекършени цветя.
Сама и силна - мога без тъга ...

11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в ста ...

Провокирано от
Едно петаче в твоите очи
огрява днес тъмата.
Не е уж златно, а блести
и топли, гали ми душата. ...

Защо на безразличен се преструваш,
със тактиката стара не вървиш,
аз зная колко много ме ревнуваш
и как не искаш с друг да ме делиш?!
Не ми повтаряй колко ти е тая ...

833760 минути... точно година и половина... Толкова са минутите на безумно, безусловно и безпрекословно щастие, откакто съм с Него. Колко са нещастните ли? Не знам. Не искам да ги смятам. И най-вероятно няма и да мога... Колко е странно... напълно наясно съм с моментите, изпълнени с щастие в моя жив ...

Под обвивката се крие сърце,
сърце, което се страхува…
но не да се изправи срещу теб,
а от това да се излекува.
Сърцето иска да обича, ...

Как всеки ден по малко оглушавам
за арфата на вечерното паяче!
А с токчета в спасителна октава
по улицата сънено тя крачи.
Минава този свят. И тя минава, ...

Не гладко
или “Карат ме да пиша гладко”
Карат ме да пиша гладко,
няма да зарадваш татко,
щом като ги пишеш тия, ...

ВЯРА
Аз погалих ти косите...
Ти погледна ме тъй жадно
и прегърнах те аз силно.
И душата ти усетих… ...

Извинявай,
но знаеш ли, че днес,
съвсем случайно,
щом мислех си за теб
и потънал бях в мечти, ...

Пълнозърнест асфалт
листа и сняг за
гладни моторни коне

Живот без правила
Посветено на г-жа Неси,
която винаги се е опитвала
да вкара знания в главата
ми, колкото и невъзможно ...

Не изгубвай вяра ни за миг
и до самото дъно да затънеш,
а сили намери - с юнашки вик
тръгни нагоре успехи да пожънеш.
Коварната злина на неуспеха ...

Две ели се възправят,
две ели се вплитат,
ти кръста свой поеми,
и с добра дума тръгни.
Недей ти мисли, ...

Изчакай! Не ме докосвай още.
Почакай малко да порасна.
На границата се намирам точно
между детето и жената.
Не съм готова, остави ме. ...

Усмихна се на утрото сънят
и бързо тръгна, щом усети,
че утро е и нов е пак денят,
и слънцето в прозореца засвети...
А тя, зората, някак си мълчи, ...

Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...

Песента е съвместна с най-новия член на Респект Рекърдс - ZlaTo. Музиката, аранжиментът и режисурата са дело на Цецо от Респект.

Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...
Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, ...