Да отвържем езиците на камбаните
Поезийо, моя участ нерадна, болко незаличима,
додея ми от твоите цветя и птици
в тресавището на баналните ти треви!
Време е да захвърлиш шарените боици ...

Пак останал е сам на мегданчето,
вече свикнал бе с тази беда,
бяха пак се изпюли във канчето,
дето носеше жива вода.
Цял живот без да търси наградата, ...

Зъбчето беше на едно малко момиченце. Люлееше се от извесно време. Люлееше се, на всички посоки се люлееше и с все сила викаше:
- Защо все ме блъскаш, все ме буташ? Едва се крепя на мястото си. В началото усещах само побутване и не обръщах внимание, не се оплаквах. Но ти сега прекали. Вече знам - ис ...

На другата сутрин, още в ранни зори Анаркали се молеше, пред оракула. Молбата й беше една единствена - какво ще се случи с нея и принца. До нея седеше сестра й, поглеждайки към нея, я попита:
-Какво е предсказанието?
-Означава, че сърцето ми е разбито. Нека светът никога не види болката, стаена в не ...

С ръце, скръстени в молитва,
пред святата икона падам аз на колене,
а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:
"Господи, върни ми го за ден поне!"
След миг на мъртва тишина, ...

Няма смисъл ти да бягаш,
тя, земята, се върти.
И звезди недей да сваляш,
да се протягаш, моля, спри!
Странно как съдбата се променя, ...

Дойде и този миг – да кажа:
“Не бих желала да те виждам!”,
очите вкъщи да забравя,
да се отуча да ти пиша!
И знаеш ли какво? В душата ...

Да поговорим ®
Да поговорим за вината,
за истината и лъжата.
Да поговорим за мечтите,
да поговорим за сълзите. ...

Израснах в района на малкото трамвайче. Живеехме на улица ”Криволак”, в една двуетажна неизмазана къща. Тя имаше малка тераса към улицата, неголям двор и много добри и разбрани хазяи. През лятото на 97 минах оттам, беше красива и кокетна с новата си бяла мазилка, малките дискретни лампички в разцъфн ...

/по мотиви от народното творчество/
Пет калинки се събрали
пак на селския мегдан
и хорце си заиграли -
над пазара там отбран... ...

Понякога небесните тела се подреждат по много рядък начин и това е един от начините да се пораждат някои поверия. Много много по-рядко обектите в космоса се нареждат в уникален ред и така се раждат легенди...
Този ден бе специален, защото освен че имаше слънчево затъмнение се оказа и лунно затъмнени ...

Може би...
“Може би” е граница, която
“тук и днес” задържа ни... за миг,
в който няма минало... навярно
няма бъдеще, но няма и лъжи... ...

Осъзнавам, че е глупаво да мечтая,
за теб, за любовта.
Осъзнавам, че за теб ридая,
а ти си нямаш понятие от това.
Осъзнавам, че аз съм играчка за забавление, ...

Мозък върху бялата стена,
пистолет сивее в студената ръка.
Девет грама оловото тежи,
спира болка мъка и сълзи.
През клона преметнато въже виси, ...

Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти, ...

Тя не е от тези котарачки
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...

Кой тук за душата спори?
Как да няма дух? Един
даже още е затворен
в лампата на Аладин.
Ходим, мачкаме земята ...

Първи януари, 3009 година. Земята празнуваше 500 години от успешното изпълнение на проекта „Анти-Вавилон”. Всички земни жители говореха на един език – вселенски, който овладяха много бързо и също толкова бързо забравиха старите, разделящи ги езици. Освен това, границите бяха премахнати и най-важното ...

Спомням си деня, в който
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми. ...

Синьо цвете.
Синьо небе.
Сини мисли.
Сини светове.
Синя коприна. ...

RyanDan - Tears Of An Angel
Cover my eyes
Cover my ears
Tell me these words are a lie
It cant be true ...

"My Lover's Gone"
My lover's gone
his boots no longer by my door
he left at dawn
and as I slept I felt him go ...

Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен - ...

Мислено си сътворихме есен.
Малко дворче. Къщичка в гората.
Пейка дървена от теб скована.
Седнали сме двама под леската.
Пръстите ни вплетени стебла са. ...

Бягаш ми, криеш се в мрака,
потъваш в тъмнина и мъгла,
човек да си каже,
че те преследвам,
а аз също се крия от теб. ...

Без да съм те виждала, те знам -
лъскава като измама,
като лъжата нямаш срам
и имената ти край нямат.
Обичаш да си между двама, ...

… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...

Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех. ...

Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...

Ти отново си на сцената. На тази, на която играеш за пореден път. Същият декор, непроменящата се светлина и отново тази музика, която преди обожаваше, а сега те дразни. Сега музиката не е нищо друго освен болезнено жужене – изтъркан рефрен. Леле, колко я мразиш, но другите я харесват. И ти казваш, ч ...