Уча се да казвам "НЕ"
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...

На хвърлей място е...
А исках да надскоча себе си.
Притегнала нозе по-близо до земята.
Политам...
Над собственото си, ...

Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам ...

Залез
Щом слънцето залязва
и тъмнината бавно настъпва,
ти се наслаждавай на залеза
и се омайвай, и после си легни, ...

ДОКОСВАНЕ
Докосни сърцето ми с нежност,
която да ме събуди от сладкия сън.
Докосни душата ми,
която гори и превръща мечтите в реалност. ...

Радвай се на живота,
не пропускай нито миг.
Следвай пътя си,
какъвто ти се определи.
Не изоставяй себе си, ...

Ще ме откриеш нейде сред полетaта,
сред тревите, галени от южен вятър,
бродеща сред цветове на есенното злато,
жадно впила поглед в небето - необятното .
Ще ме откриеш и във снежна зима. ...

Марионетка
- Царят е гол! - извика момчето
и посочи открито със пръст.
Велможите, сбъркани, свъсиха вежди,
набъбнаха: ще го разпнат на кръст. ...

не ми е дадено да разбера света
по мъдрите художници на глобуса
в историите за жени които
очакват своя Одисей
не е достатъчно ...

Вярваш ли, че можеш
да си тръгнеш, ей така -
неприлично грабнал
моята душа?!
Искаш да си идеш ...

Стояхме с с теб край масата опушена
и слушахме мелодия от Бах.
И в оня час, във звуците заслушан,
че любовта е музика разбрах.
Тогава пожелах да те целуна, ...

Re(гресия)
Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен ...

Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете - ...

- Защо не пишеш за любов - ме питат -
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините,
които всяка вечер ни показват.
- Не гледай телевизия тогава! - ...

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
Омар Хаям
Ловът е спорт, който включва търсене, преследване и убиване на диви животни и птици основно с огнестрелни оръжия, но също и с лък и стрели. Във Великобритания и западна Европа, ...

Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби
… в бири преди да удави (и éкстази) ...

Good Girls Go Bad
I make them good girls go
I make them good girls go bad
I make them good girls go
I make them good girls go ...

Вървя... вървя..
Незнайно накъде... Спирам се... оглеждам...
И ето, че се намирам на място -
грозно за едни, красиво за други, място не за живите лица,
а дом за умрелите тела. ...

ПРЕДИЗБОРНО
Затънали до гуша във клоаката
Заключени във собствена килия
Героят в другите очакваме
Самозаключили се правим олелия ...

Душата ми вече не е хранилище,
пометна някъде към края на януари.
Оттогава започна да прилича на чистилище -
изхвърля всички ненужни товари.
Не зачена отново. Нищо, че не се пазеше. ...

В нощта, когато Мари-Бел се роди, имаше буря. Лекарят се забави, майка ú дълго се мъчи и едва не умря от загубата на кръв. Месеци се възстановява и рядко виждаше дъщеря си. Повериха я на грижите на старата дойка и една гувернантка.
Мари-Бел растеше различна.
Докато беше съвсем малка, родителите ú пр ...

Не мълча, защото не те искам.
Напротив, ужасно боли, когато чувствата си потискам.
Мълча, защото страх е свил сърцето ми,
a многото сълзи скриват лицето ми.
Страх ме е да говоря. ...

Зазидах си душата с кал.
С чернилка от спомени я залях.
И после изградих й параван,
за да не я вижда заобикалящият свят.
Пуснах болката си по вятъра ...

Стресна го шумът от изхвърлена
в кошчето хартия и...
се събуди.
Отиде до пощенската си кутия,
прочете писмото и... ...

Небе
Шепнеха ми напукани устни,
а мислите изпревариха времето.
Сънят отново донесе чувството,
за небето - самотно и стенещо, ...

Лято
Как съм росна след лудото тичане
в буйните росни луди треви...
Те сякаш без да искам ме вричат
и ме обричат в росни зори. ...

Каква ли орис двама ви събра
да страдате – без обич, до полуда:
история на тръпните сърца,
превърнали се в нощни пеперуди!
До вчера бяхте с ангелски крила, ...

Нощта облече еротичното бельо,
зад облаци луната полускри се -
загатна розово зърно
под черната презрамка на момиче.
Градът запали пъстрите очи ...

Как мога да съм добра,
когато ти си толкова зъл?
Как мога да бъда близо,
когато ти замина далеч?
Как мога да докосна звездите, ...

Нещо за да почне -
друго ще е свършило.
(Като частен случай
спомняш си любовите).
Старите борики ...

Живя достойно, никого не мрази.
Обичаше децата си безкрай.
И болката ми, че не те опазих,
наоколо до края ще витай.
И ще се нижат дните мълчаливо - ...

Да, отново беше сън,
но имам неутолима жажда
да заспя още веднъж.
Пред погледа на лунни хора,
зад сенките от тишина, ...

Какво съм аз за теб
и дали някога някоя в живота ти ще бъда?
За мене ти си всичко -
спомен, болка, щастие, присъда...
С края на всяка щастлива песен ...

Да пиша за любов не искам,
и писна ми от розови мечти...
Защото в дланите си нея стискам,
а от нея реалността боли.
И в своите мрежи стига ме оплита, ...

Блокът е сив, студен, излъчва някаква особена привързаност към пейзажа – все едно казва: „Тука ми е мястото и никъде другаде. Не съм космополитна личност. Не съм личност изобщо.” Моят и на десетки други личности блок. И аз му споделям, като на равен: „И аз не съм личност изобщо.” Не очаквам отговора ...

Бъдникът в огнището разпръскваше светлина.
- Добра роитба ше е тая година- чу се гласа на Керана.
Оронените зърна жените закътаха в зимника, за да ги хвърлят на хармана при вършитбата и чрез тяхното въздействие да се осигури много жито. Пепелта от бъдника чана Пена постави в гърне, че есента да я сл ...