В дъното на многолика гара,
в ъгъла до кофата с боклук,
една несбъдната мечта догаря,
но кой ли го е грижа тук?
Под купчина от дрипи и парцали, ...

ОТМЪЩЕНИЕ
Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. За един съм много стар, а за друг в разцвета на живота. От горещината едва вървя. От шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам, напразно търся лек – нещо да ме направи голям мъж ...

СЕКСЪТ КАТО ПРОДУКТ
Отдавна е ясно, че колкото повече нравственото изискване се намесва в хорските дела, тоест приеме формата на морал, толкова то вече не е в състояние да даде точни указания на човека как да постигне достижимото добро. Ако моралът бъде обкръжаван все по-плътно от безброй нравствени ...

Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.
Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе, ...

* * *
Късен следобед.
Някой вари ракията си.
Чак до мръкване.
* * * ...

Там, където чувствата горят,
там, където ласките ни мрат,
там приключва нашата любов
и остава просто ярък спомен
за времето, в което заедно сме били, ...

Нямал си шанса
любовта да ти помага.
Нямал си късмета
да те прегръща топлина.
Нямаш време ...

Дали това е пак дъжда,
почукващ по прозореца ми плахо,
или пък нечия ръка
ме вика тихо?
Дали това е моята тъга, ...

Аз като бавен облак преминавам
в очакване на идващия дъжд...
От мен следи в небето не остават,
но с гръм внезапно идвам изведнъж..
А друг път просто слънцето аз скривам ...

Сърцето ми бие толкова силно,
то е щастливо само със теб,
но да бъдем заедно е невъзможно,
защото ти си тъй далеч.
Любовта със теб е тъй сладка ...

СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят. ...

Моята душа.
Черупка е на мида.
Живот дай ù ти...

на мама
до всички пристанища
лодки и кораби
целунали вятър
поели вълни ...

От истини, разпънати на кръст,
във лоното на простото желание,
животът си отива без финес -
животът ни - мечта и колебание.
Метафизично ражда своя свят - ...

Има ли смисъл въобще да говорим,
когато с очи се разбираме?
Тъгата, притихнала отнема дъха ни.
Нахлуват сенки, човешки в съня ни.
Натрапчиви мисли терзаят душите ни. ...

да те напиша
по стъбло
на теменуга
и по дъха ù да те назова
когато ...

Ти късно дойде във живота ми, бързо си тръгваш -
далеч да отидеш си всяка секунда готов.
И в огън изгарям, или пък си просто замръзвам,
така не разбрала дали пък това е любов.
За миг промени ме и сякаш това е съдбата, ...

Мария –
име на девица,
от Господа избрана!
Мария –
име на светица, ...

- Сега, сине, аз ще си тръгна, а ти внимавай какво ти казва Ани. После, след като свикнеш, ще си бъбрим с теб колкото ни душа иска – и жената с роклята на цветя се стопи.
Част втора
Ани се изправи, поприглади поизмачканата си ученическа униформа и го
погледна в очите:
- Убеди ли се? И с мен беше так ...

Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...

Когато самотно сърцето боли
и мъка притисне душата,
утеха аз търся във минали дни
и тихо отварям вратата,
на спомени мили за хора добри, ...

Обичам!... Обичам понякога,
понякога мразя,
понякога яд в мен се заражда
и после изгаря!
Живея!... Живея понякога, ...

Молитва
... Върни ми
онзи Сън за Любовта,
за тихия копнеж
на женските ми длани ...

Когато силно я обичаш,
недей след нея ти да тичаш!
Недей глези я таз жена,
че бързо писваш й така!
Ако наистина милееш ...

Защо не съм художник,
да те измисля и рисувам.
Устните за четка ще използвам,
с очите цвят ще ти придам.
Защо не съм певец, ...

Така устроен е човек,
да страда, да греши и свети,
и вечно да е раздвоен
между земята и небето.
Да бъде плът. В плътта – душа, ...

Не живея, когато теб те няма...
Дори в море от хора
ще съм сама,
ако сред тях
и теб те няма... ...

Има един преподавател чудесен
и предметът му е лесен,
Сашки и Сашковци той ни нарича
и класа си много обича!
Смешки разказва в час ...

Взираше се в лицето й, от което бяха останали сякаш само очите. Толкова се беше смалило, че те изглеждаха още по-големи. Под тях имаше дълбоки тъмни кръгове. Закръглените й скули се бяха стопили и розовият цвят бе станал жълтеникав. От очите й закапаха сълзи и той я прегърна. Ръцете му усетиха тялот ...

Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?
Пътища без светлини, ...