Посоката без теб налучквах в зимна пряспа
и с нещо много скъпо сякаш се разделях.
Ту нейде в синьото изкачвах се и се потапях,
ту в собствена измислица пропадах...
Ръце към теб протягах, пак ли закъснели? ...

Lady Gaga – Summer boy
Nowhere yah, were going nowhere... Fast!
Maybe this time I’ll be yours and you’ll be mine.
C-c-c-crazy...
get your ass in my bed- ...

Ти боса стоиш...
Върху теб - моята риза.
В тънките пръсти
запалена свещ
и гориш... ...

Слънцето се самопогребва.
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...

не ме изплювай на брега...
не искам
солената ти пазва
е като душата ми...
по пясъчни ...

Гората е прохладна, пълна с тайни.
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.
Килимът от треви, листа и клонки, ...

Винаги ни се иска да сме с розови очила и да не ги махнем. Но не всичко е толкова розово и весело. Понякога се налага да махнем розовите очила и да живеем в реалния свят. Животът трябва да бъде труден и изпълнен с неприятности... Няма нищо хубаво. В повечето от случаите ни се струва, че няма да издъ ...

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

Огледай се! Какво ти имаш?
Все същото, нали?!
А пита ли се и какво ти взимаш?
Това ли бе? Дали?
Отхапваш твърде смело! ...

Мои са
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен. ...

При теб за малко ще се върна,
ще видя твоите влажни очи,
нежно пак ще те прегърна,
а ти от болка не плачи,
защото тихо аз ще се обърна ...

Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...

По какво се разпознава
опакото на деня.
Палавата ми съседка
авантакиса грабна,
дирижира на баира ...

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

Питай ме и аз ще отговоря.
Поискай ми и аз ще ти дам.
Дали това, с което ще те даря...
не те плаши? - Май те хвана срам!
Какво ме гледаш тъй учуден ти? ...

Като сладко изкушение
покорява мислите ти,
предизвиква в теб вълнение,
заслепява очите ти.
Той идва изневиделица ...

Уморих се.
В безкрая - дълбоки води.
Потопих се.
( в пороите вечни
на безводни мечти) ...

Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.
Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен. ...

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

Вълните бяха черни. И водата.
И никъде по нощното небе
не виждах спомен от Луната.
Не виждах нищо. Освен теб.
И там, в поредните откраднати секунди, ...

Обичай ме без думи!
Докосвай ме с очи!
Рисувай ме със устни!
Накарай всичко в мен да закрещи!
С поглед ме обгръщай! ...

Вятърът вее, листата събира;
Есента се ражда - лятото умира.
Черен гарван грачи - ято събира.
През тъмен облак
- сноп лъчи път си намира. ...

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...

Едно отдавна искам да ти кажа,
едно, което като трън в мен стои
и то е - много те ОБИЧАМ,
но не ме разбирай грешно ти.
Не си мисли, че не разбирам, ...

Довя ми вятърът мирис на любов.
Задуха вятър и тъй ми е студено.
Защо ли стори ми се толкова суров?
В спомена се взрях смутено -
довя ми вятърът мирис на любов. ...

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

- Сбогом! Ще ми липсваш, Тате,
прошепна милият ми внук,
- как да ти призная обичта си,
като заминаваш днес от тук?
- Заминавам, сине, за чужбина, ...

По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам. ...

Красиво цвете
искам да ти подаря
Красиво цвете,
сутрешна усмивка,
на теб аз искам ...

Писана, котарана
Славейче малко
тъжно свирука
ей там, на голата чука.
Фръкна изведнъж, ...

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

Lost in the sun
It's been seven years since that summer
Why'd you call me at all 'cause I'm with her now
You know you were hard to get over
I finally forgot our first time somehow ...

Вечерта, която...
Не мога да забравя онази вечер,
немислимо ще бъде!
Лицето ти изпъкваше
сред солените изпарения ...