Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ, ...

ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквал ...

това стихче е посветено на колежката ми Детелина
С нежни, малки стъбълца,
с красиво подредени листа;
там, сгушени във тревата,
те се радват на слънцето и луната; ...

Призвание
Посвещавам, посмъртно, този стих на Вили Карагьозова - рехабилитаторка в институт "Пирогов", която се грижеше за моето възстановяване след сполетялата ме беда.
Поклон пред паметта й!
Да помогнеш
на инвалида в труден момент, ...

Хвани падаща звезда
Хвани падаща звезда и я сложи в джоба си.
Не я оставяй да угасне.
Хвани падаща звезда и я сложи в джоба си.
Пази я за дъждовен ден. ...

Shoot Your Gun
Spin me some sad story
sell me some excuse
to help me understand the things you do
'cause the way you treat your lovers ...

Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене ...

Искам толкова много да кажа
на света, на теб, на мен.
Чувството, че времето ми свършва,
плаши ме до смърт.
Търся се в себе си, но само ...

Толкова
нежно
аз те обичам,
толкова
нежно ...

Жадна съм.
Всяка нощ я сънувам
жаждата –
с дълги коси разпуснати.
Дяволски е хубава. ...

Събрахме се в една квартира,
красива, умна, поспалива
и трите весели студентки
нямаха си конкурентки.
После малко се увеличихме, ...

Песен.
И тялом, и духом
понякога слушам
гласа
на ...

Тази нощ. Единствената.
Отразена в сълзите на пламъка.
Чертаеше с восъчни устни.
Обещания.
Затаили в дъха си препускащия пулс. ...

Не те пожалих -
обикнах те.
Не те оставих на спокойствие.
Описах израз на лицето ти.
Римувах те със себе си единствено. ...

Душата ми отново се завърна.
В очите ми звезда се появи.
Макар да е мъждукаща и бледа,
надеждата остатъка крепи.
Преминах аз оттатък хоризонта. ...

Слънчев лъч от залеза се откъсна,
в миг към мене полетя.
И във тая пролет късна
топлината му ме връхлетя.
Птичка във небето литна, ...

Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
Аз прегъвам крак ...

Добре, ела, спри ги!
Нека спрат, нека спрат наистина!
Кървави сълзи живот не дават,
дом те не крепят.
И сред звездите цветя на цъфтят, ...

Мислех, че имам много
приятели. Дали е така?
Защо сред всички тези хора
се чувствам толкова сама?
Уж с един тайна споделям. ...

Поезия - на болката дете,
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...

Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,
впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода
от попови лъжички, ръси я надменно
над малки риби с каменни уста,
над пейките край езерото. Той наблюдава, ...

Трепти свещта на масата поставена,
върти се пламъчето в пирует,
навън луната вече е изгряла -
облякла си е сребърен корсет.
Във всяка нощ, красива като тази, ...

Прехапала устНи, шепНа на времето, молейки за още от онези нощи...
двамата с теб крадящи мигове, скришом, крещейки безгласно...
истини фалшиви, грехове и екстаз... прегръдки, усмивки, страсти...
сутрин, изгряващо слънце – сутрин – залязваща обич...
Тайни... скриващи болките, хора, познания, въпроси... ...

„А може би за миг...”
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...

Не, тази пролет не е като другите -
ръцете ми изстинаха от чакане,
нозете ми отекоха по калдъръмите
на празнотата... и в очакване.
Кипарисът пред мойта порта залиня, ...

Търся машината на времето,
защото искам да се върна.
Да премахна от плещите си бремето
и в щастлив човек да се превърна.
Не искам в бъдещето да поглеждам - ...

Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек.
Тик-так, прохожда, проговаря ...

(пак резервен линк за vbox7, ако тук звучи на вълчи вой и тенекета - http://vbox7.com/play:93408ca3)
Такааааа, пак почвам с пояснения:)) Рифът за нищо не става, ЗНАМ:) Тва парче не го бях пипала от година-две, а сега го записах на второ изсвирване. Всъщност не ми пука кой знае колко за рифа, тъй кат ...

Под - прогнил, във бабешко кафяво.
Стени - във диярична охра, щамповани с цветя.
Лампа с шнур - дом на група насекоми.
Завеси - изтъкани от цигарен дим.
Легло с пружина - хлътнала и скърца, ...

ЗАМИНА
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби със алени платна.
Есента нечакана дойде на моя праг,
пред щастието издигна стена. ...

Кръговрат
Наздраве казвам за пореден път
и чашите звънят със тон тържествен.
Забравям за тъга и скръб.
Да беше вечен този миг божествен. ...

Както си седях,
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.
'Имаш нужда от почивка' ...

ОЧИТЕ
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.

Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака. ...

Беше любов до скоро това,
сега какво е, не зная?!
Не стигаха въздух, пространства, слова,
а сега е празна нашата стая!
Чувства безкрайни, прегръдки силни до болка, ...