когато
невъзможното
е само
избор
на мисъл ...

НА Г.
Той рядко ходи пеша
гледа от черните си стъкла.
Той е човекът със сметките,
който раздава душата си ...

НЕПОЗНАТИЯТ
Човекът иска просто да говори...
На масата ми седнал е случайно.
Не ме разпитва, нито с мене спори,
а просто ми споделя свойте тайни. ...

Обичах те силно, а ти ме остави!
И всичко красиво бързо забрави!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!
От болка сърцето плаче и стене! ...

Живот
Едно дете, а всъщност човек.
Една реалност, а всъщност илюзия.
Един живот, а всъщност мечта.
Една усмивка, а всъщност сълза. ...

Виждам го постоянно -
така ще е трудно да го забравя,
заричам се, че ще го отбягвам,
но, видя ли го, отново към него бягам.
Какво ми става, полудявам ли? ...

Завърнах се след толкова лета,
след толкова победи и погроми -
да поседя край жълтите цветя,
където някога живееха гноми.
А отсреща, в алената ни леха, ...

Ухае на липа след дъжд...
Докрай пречистен, въздухът сияе.
На вятъра - същински мъж -
задъхано тревите се отдават...
Окъпани листа шептят, ...

С мен си, но за малко.
Щом тръгнеш, пак съм сама.
Използвана и захвърлена
оставяш ме в нощта.
С мен си, но не ме обичаш. ...

Научих се без да гледам - да те виждам... Без да слушам - да те чувам... Научих се през сълзи да се смея... Да търся, докато те намеря... Научих се на много неща и научих, че без теб не мога да живея... Знаеш ли какво е да жертваш всичко, в което си вярвал, да забравиш достойнството си и да нарушиш ...

Не се предавай, дори да те боли жестоко.
Не се отчайвай, не е време за това.
Дръж главата си вдигната високо.
Недей пролива и сълза.
За случилото се недей се обвинява. ...

Накарах те да ме сънуваш,
на розов облак да летиш,
във рими да ме нацелуваш
и недолюбен да заспиш.
Разпръснах огнени искрици - ...

Дъжд
Потрепва тихо твоят дъжд,
моменти разпилял...
дарявал ласка.
Единствен ...

Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко, ...

ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне,
но който и Кръста да поеме... ...

Най-добрата ми приятелка.
Най-красивото цвете.
Най-ценният съветник.
Обичта ми към теб е огромна.
Не мога да си представя живота ми без теб. ...

Село, село, пусто село,
три кокошки - два петела.
Мръсотия, немотия.
Жив си още - хак да ти е!
Облаците - некролози, ...

Тишина... празна тъмна стая...
Там сме само ти и аз...
Пусни ми музика, за да забравя,
че ще съм с тебе само още час...
Тишината аз приспивам и със всички сетива ...

Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена. ...

„РОДНА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА”
ОТ АВЕРИТЕ НА БАТКА
Днес системата, която
образова ни децата
е по-трудна, откогато ...

Напиши...
Като хищна птица в Душата ми впи
свойте думи, с желязо ковани...
По безплътните рани вали,
сякаш дрехи на плет са простряни... ...

Какво се случва, когато няма правилно и грешно?
Животът ти е стая, пълна със въпроси.
Едно решение - и правилно, и грешно -
стига за да разбереш съдбата си.
Какво се случва, когато слънцето залязва бързо ...

Сбогуване с Любовта
Отмини ме, Любов!
И не спирай до мен.
Няма място за теб в моя делник.
Забрави ме, Любов! ...

Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...

Сърцето ми плаче за теб с черни кървави сълзи . Разбрало, че любовта вече я няма , то не спира да тъжи. Вече я няма и искрицата любов, която беше останала помежду ни. Останаха само напразните копнежи, дълго пазени в сърцето ми. Вече нямам сили да се събуждам, защото знам, че, дори погледите ни да се ...

Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...

Обади се,
ела
и седни -
ако искаш,
може да легнеш... ...

Любимката на Рила
Със лъчи си златни
слънцето я осветява.
Със целувки ароматни
тя пък го дарява. ...

А после накъде?
Дотам ли стигнах, че да ме е срам,
от това, което съм, от моите мечти...?
Лъжа без да осъзнавам,
мамя хората със весели очи.. ...

С молба започвам всеки нов ден
и с благодарност, че ме има,
че Бог се е смилил над мен
и сили дал ми е, като за трима.
Дарил ме е с приятели добри ...

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.
И който ръката ми иска да хване
да измие първо очите си в чисти сълзи,
след това – само да се усмихне,
истински, ...

Наведен поглед и ръце студени,
ситна крачка, отвеждаща от гнилия живот.
Кръвтта едва тече в очерталите се вени
по тялото на кретащия български народ.
Коси златисти побеляха, ...

"Д" - като магия
На Д.
Нежността ми се стапя невъзможна и бяла -
като утро във капка роса.
Нежността ми в очите ти нежно е спряла, ...

На М...
Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак, ...

Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...

Не тъгувай, море есенно,
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени ...

Лудостта на сърцето
Щом погледнах в твоите сини очи
поисках вечно да остана в твоята синева,
погълна душата, изтръгна сърцето ми,
а аз се давех в твоята синя вода. ...

Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам. ...

Не мога нищо да
открия
и празно е
сърцето днес.
Опитвам се да те намеря, ...