Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...

Сънят всяка нощ ме понася
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна... ...

Утопия.
Понякога в потока от хора
срещаш близки лица.
Сякаш в минал живот,
път сте делили. ...

ДНК
-------------------------------------
Природна грешка бил съм, казваш!
И може би си права!?
Да бъдеш свестен днес ...

Не виждам,
не бягам,
не искам,
не търся,
не моля, ...

Мъжът на бара не пие алкохол.
Той се опиянява от музиката.
Кръстосва ръцете си над главата
и слуша между акордите.
Слуша тишината. И не диша. ...

От морската шир онзи ден
случи се нещо точно пред мен.
Както седях в покой,
от водата изведнъж се появи Той
и тръгна към мен, увит в пелена ...

Лунна светлина гори... догаря
и аз отново пиша за любов,
но музата във мен поваля
последния ми порив... зов.
Аз искам да обичам... да мечтая, ...

По тъмните стъкла на твойте прозорци
разля се на частици лунен прах,
излез и погали го с длани нежни,
белязали лицето ми с тъгата...
И погледни нагоре към луната, ...

ГЛАРУС
Писука гларуса като дете.
Сега за късче хляб се моли.
Пред него ширнало се е море.
... но с вятър трябва да се бори.

Матю Балдъзов беше от ония странни хора, които с право можем да наречем необикновени. В негов стил беше една малка подробност, която го отличаваше от другите - черната папионка на врата му.
И ето, в този слънчев петъчен следобед, той прекоси добре оформената с правоъгълни, базалтови плочи площадка н ...

Ще забия нокти
в мургавата кожа
и ще го изтръгна.
Ще го използвам
за пепелник. ...

Когато падне нощ и затворя своите очи,
пред мен се появяваш ти.
Пренасям се в нови прелестни земи,
заобиколена от цветя безброй
и сини планини. ...

Майчина усмивка,
свиден бащин дом.
От любов прелива
ведър хоризонт...
Спомени от детство - ...

Слънцето най-после проби облачния слой, който от седмица стягаше страната. Закъснялата пролет сякаш искаше да се реабилитира с един прекрасен ден.
Най-после той стигна прохода през Балкана и тръгна по пътя нагоре. Времето беше чудесно - приятно топло, с лек челен вятър. Цялата розова долина се беше ...

"Обичам те" ми каза ти
със пламнал поглед.
Защо покоя ми смути?
Защо сърцето като лед
опитваш се да сгрееш с думи? ...

Mоя фантазия
моя реалност
душевна Лавразия*
имагинерност
красивите строфи ...

В з а и м н о с т
Откривам в тебе светлината,
която в края на нощта
зове след себе си зората
и предвещава утринта. ...

Емигранти
Две чайки далеч от морето
намерили дом и простор...
И в полета свой, там в небето,
щастливи изглеждат... без спор. ...

Гаднярът
Навярно съм гадняр. Един долен гадняр почти на Христова възраст. „Навярно" ли казах? Хм... Повече от сигурно е, че съм такъв. Но не мога да спра да го правя. То е по-силно от мен. Може би е болест? Някаква нова и непозната болест, която още не е открита и изследвана? Само да помириша свежия ...

Да ви разкажа за моята баба Василка.
На нея съм кръстена -
тя беше моята маминка
(така във Бургас им викаме).
Беше една такава устАта - ...

Ние, българите, доста често имаме навика да възхваляваме по-напредналите от нас нации, рядко обаче се задълбочаваме в анализа на реалността в чуждите държави. Обикновено изопачаваме фактите и си мислим, че „там" някъде съществува едно перфектно общество, без недъзи, без проблеми. Уви, няма такова об ...

Виж звездите вечер как се къпят
в бездънното, безоблачно небе.
На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,
за да искрят от златни смехове.
Като безброй щастливи малки мравки ...

Зелени пътеки, неравни
тоз път изглеждат,
и клони с обаяние
в покаяние се навеждат.
Слънце блазни тез равнини, ...

За кой ли път поглеждам твоите лице и тяло
и взирам се в твоите очи,
за кой ли път прочитам твоите стихове и размисли
и чувствам, че по-близка си ми ти.
Душата ти стои пред мен разголена, ...

Вятърът понесе венчелистчета.
Врати към чужди паралелни измерения.
Душите ни са болни за пречистване.
Дори на себе си сме склонни да изменяме.
Земята стана цялата във мръсно бяло. ...

ВЪРНИ СЕ, МОЯ ОБИЧ НЕПРЕЖАЛЕНА,
СЪРЦЕТО МИ ЗОВЕ ТЕ ОТ ГОДИНИ
И СПОМЕНА ЗА ТЕБ НЕИЗЛЕЧИМ Е.
ОЧАКВАМ ТЕ С ИЗСТРАДАНА ИЛЮЗИЯ -
КОПНЕЖ И ВОПЪЛ ПО ЕДНО ОТСЪСТВИЕ. ...