Света поглъщаш, чаша вино
ти дава за нощта кураж.
И здрачът те рисува в синьо
като мираж, като мираж...
Докосвам те с ръце и устни. ...

Тичай, конче, скъсало юздите –
срещу бури, срещу ветрове.
Нека твойте огнени копита –
да разтърсят тези светове.
Тичай право срещу хоризонта. ...

НЕ ИСКАМ
Навън е тиха лятна вечер,
а под звездите стоя си аз сама,
сама с мечтите.
В небето се заглеждам и търся, ...

Ще те намеря
Днес времето е блудкаво без тебе.
Добрите думи превърнаха се в нищо.
Сърцето ми е будно, но е съкрушено.
Все няма кой да пали моето огнище. ...

Откровено.
На фаза съм - хронично влюбен,
мотивът е рефрен.
Фантазии с мелодии на епос
преследват ме от ден за ден. ...

Нови чувства, неочаквани
трепети, бързи, сърдечни,
достига до мен погледът твой,
изпълнен с блясък и покой,
с пламък горящ, от света отдалечаващ. ...

"Туптящата витрина"
Угасна и поредната сълза
в дъното на моята душа.
Свлече се като коприна
върху туптящата витрина... ...

Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ...

Отново бе потъпканата мила,
загубила по пътя си целта,
събудила, а после загасила
бе пламъка в поредната душа.
В началото бе толкова красива, ...

Когато те видях отново,
хладна тръпка мина през мен.
Усетих как ме привличаш горещо,
на мига се влюбих в теб.
Потънах в твоите очи, ...

Пробуждам се в съня си
възбудена и влажна...
Нашепвам със гласа си
недей, не тръгвай още!
Протягам аз ръцете си ...

В зениците ми твоите очи
се спират –
искрици слънчеви блестят.
В зениците ми утрото
роса събира - ...

Любовта е болка,
а болката е живот.
Потънал в тази клопка -
ограбен, изоставен, на душата роб.
Жално и тъжно сърцето ридае ...

Поемата на мойте дни сковани
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време ...

В моята стая влязоха стъпките,
бавни, неритмични, провлачени
като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,
възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване. ...

Тя влезе в стаята.
Към розата въздъхна.
И изсуши я цяла.
До бодли.
Във тишината светнаха ...

Това съм аз!
Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,
една сълза от някой облак.
Това съм аз - усмивката на минувач,
надеждата в отчаяния поглед. ...

Струни на китара трети праг
Лъскаво догаря
От измислена поема
Стихнал смях
Пепеляво сиви думи ...

Vanessa Hudgens - Identified
I Know What You're Tryin' To Do,
Know What You're Tryin' To Say,
You're Givin' Me The Eye,
You're Pushin' Me Away. ...

Студът крещи без глас.
А вятърът танцува валс.
Момиче едно лежи на земята.
Открадната й е душата.
Тялото на мъртво прилича. ( но не е ) ...

Мисли за мен... След ставането сутрин.
Завличайки ме споменно с халата си.
В банята, досадното ти вяло къпане
ще пита в шепот за телата ни.
Пред огледалото броенето ще свежда ...

Когато навън е мокро и мрачно,
и дъждът неуморно вали,
някак е тихо, тъй многозначно,
самотно, но безгрижно, нали?
Но защо да се крия в блясък, ...

Самотна е луната,
като мене.
Без звезди е небето,
аз пък без сърце.
Пусто и мрачно нощес е полето, ...

И тези пръсти
все пак
успяват
да изтриват
белите петна ...

А аз не искам да умирам
В ноща на свети Яков*,
когато пак с любов те чаках,
пред името ми сложи кръст.
Не каза дума, даже не заплака. ...

Тигрови спомени за небе,
за тишина, за луна и за нощи,
някой, който не бе,
ме сънува във спомени още.
Бели ризи и топли криле, ...

Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.
Столове стари, ...

Животът ни пиеса е, която
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица, ...

Отнася мъничкото мрака
в своята студена паст.
Отлита топлото от века
в твоята жестока мъст.
Краят на безкрайното ...

Зелена змия пълзи във тревата,
приближава тя плавно своята цел,
тя продължава, а ти - на земята
... защо врага за приятел бе взел?

Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта ...