Тихо стъпваш по каменния под
Лекичко отваряш вратата
И надникваш през нея
Вътре малко дете играе си
със някаква кървава играчка ...

ОБРАТНИЯ САМО СТРАХЛИВИТЕ ЗНАЯТ
Избродих те - целия!
Надлъж и нашир...
Върховете ти качвах,
най-стръмните. ...

Отново сама
Скитам без посока...
Отново сама
Върхът е високо...
И ето достигнах го ...

Помниш ли, че имаше едно момиче...
с ангелски криле и абаносова коса?
Помниш ли колко много те обичаше?
В очите ù блестеше сребърна роса.
Помниш ли... болката лекуваше с лъчи... ...

ИМА ЛЮБОВ
Имах чувството, че свят ми се зави. Седнах на пейката и стоях. Заболяха ме гърдите като си поех въздух.
„Милена...”
Толкова тихо го каза, все едно само си го помисли, не съм и сигурна, че съм го чула изобщо.
И сега? Това ли беше всичко? Ще почакам, може да дойде... ...

Свобода
Oковани във вериги
От безмилостни ръце
Несправедливо обвинени
Те са с борбено сърце ...

Вземи си свитата
със починени малоумни
и напусни двора царски
на моето сърце.
Няма да ти позволя ...

Разкъсан от желанията на сърцето,
се гърчи разумът презрян в гръдта.
С ненавист се изпълва и небето,
но безспир отрича любовта...
Ах, погледът, от искреност прелял, ...

Ами сегааааааааа??????
(есе за конкурс на тема "Моят любим литературен герой" на Свежо )
„Човек трябва да носи хаос в душата си,
за да може да роди танцуваща звезда."
Ницше ...

Молитва:
Отчаян монолог,
зовящ за помощ бог,
но отклик нивга нет,
па камо ли ответ. ...

единствената работа на времето
е да минава карлито
през задния двор
през пролуките на тишината
през студа ...

Ще дойдеш ли с мен на дъното на ада,
ще бъдеш ли с гордо вдигната глава,
готова ли си с мен понякога да страдаш,
ще споделиш ли моята съдба?
Ще споделиш с мен трапезата ми скромна, ...

Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...

С вяра тръгвай ти
Да запазиш гордостта
по пътя към своята надежда,
да превъзмогнеш слабостта,
да докажеш ти своята сила, ...

Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде, ...

ЛЮБОВта,
според мен, е едно малко бебче,
което се нуждае от помощта на двама родители...
всеотдайни, готови на всякакви жертви... без в замяна да очакват нещо,
просто на тях им е достатъчно това, заедно с бебчето... (Любовта) ...

Днес ще си взема обратно мечтите,
цялата обич, която ти дадох,
всички илюзии, грозно разбити...
Днес ще си кажа: "Достатъчно страдах!"
Днес ще съм нова! А ти ще си спомен... ...

Тревожен слух смути
града на Богородица
и вече дни наред,
тъмна суматоха
в Хасково цари, ...

Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...

Ежедневие
Не обичай неуловимото.
Не искай неосъществимото.
Не жадувай да безмерното.
За да си добре. ...

Загубвам те от своя взор,
ала близко те сещам пак,
топлещ мой син простор,
единност носиш и знак.
Боса, гола ме приемаш, ...

Коя съм аз?
Мислиш ли, че ще узнаеш?
Не питай него
и той ще премълчи!
Коя съм аз? ...

Слънчев лъч
от небесната шир
в косите ми
пак се провира...
целува очите... ...

- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...

Скачам във легло от бели рози,
облечена във снежно - бяла риза.
Бас държа, че ти ще бъдеш онзи,
пред когото ще съм самодива.
Взимам въздух от ароматните листа. ...

Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...

Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...