Похлупих непонятните си чувства
и се запътих към безсмислени стремежи,
наивник, мислех си, че творя изкуство,
а се обричах на забвение.
Стените, твърди, непокорни, прозаични, ...

Не знам как и с какво
ти ме завладя.
И всяка вечер леко
ти идваш в съня.
Целуваш ме страстно ...

Един живот, живян напразно,
една съдба, нечестна към съдбата,
едно сърце, разбито от любовта.
Една любов, без смисъл,
една трагедия, без мисъл, ...

Прекрачиш ли...
Ръкавите си скъсах да се вливам.
Реката ти е праг, до праг.
Изсипа се небето - на лавини...
И как да се прелея...? Как...? ...

Погледни ме в очите,
аз съм Твоята,
която
от съдбата
измолил си. ...

Ще те погаля с ласката на вятър -
най-топлият от всичките южняци.
По сенките на старите дървета
очаквай моите незнайни знаци.
Аз най-напред сърце си ще оставя - ...

Стихове в пурпур
Je veux boire des poisons, me perdre
dans les vapeurs, dans les rêves!
(Gustave Flaubert)
I ...

На патриарха или попа,
май че бе едно и също,
закъснението пак ни е присъщо,
а трамвай по линията тропа.
В младо утро ще е тази среща. ...

5 бездиханни
усещания за мен,
5 мъжки ласки...

Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...

Защото мойте устни нежно шептят "Обичам те!",
защото очите ми тъй пламенно привличат те,
защото потайна съм и хем съм откровена,
защото с мен би могъл на любовта да стигнеш предела.
Защото усмивката ти тъй ме сгрява, ...

Ода за изгубения чорап
Четвърти ден те търся и заничам
под раклата, килима и леглото
и пак за Теб в пералнята надничам,
но май че ще ти пея опелото!!! ...

Носи ме на ръце
до примката на моето
усещане.
Повий ме с белите чаршафи
на думите, ...

Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя ...

Камъкът на щастието на пръста ти стои
и дебне твоите мечти.
Чака да ги сбъдне
и свободата да си върне.
Да избяга сам, доволен, ...

... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...

Пътят в живота на човека
Есе
Човекът пътува, откакто съществува. Аз не разбирам пътуването само като движение и изминаване на определено разстояние, а като промяна, знание и опит. А точно последните три са изключително ценни в човешкия живот.
Движението е важно, защото е полезно за здравето и фигура ...

Поредна вечер той застава между нас.
Защо не разбра, че истински обичам те аз?
Нека ни остави да изживее любовта си
без да ни налага волята си.
Знам Сгреших аз преди, ...

Компромис... Оттатък задръжките.
Срамът е наяве бърборене.
Късащ майсторски дръжките
на плодовете на двора.
А дворът, обрасъл нарочно. ...

>>> Гаснат звездите
>>> една по една.
>>> Луната се мъчи
>>> небето да среже
>>> и там да се скрие, ...

„Не вярваш ти във мен!” -
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù ...

Моля те, не си отивай, остани.
Без теб не мога, разбери.
Истински обичай ме и ти,
че без любов животът не върви.
Ако тръгнеш си ти сега, ...

Моя зимна любов
Сняг, чистота, шумолене:
всичко е бяло и в миг
на съзерцание, на умиление -
аз те видях - преоткрих! ...

Да намериш перла в морето,
да се протегнеш, за да докоснеш небето,
е по лесно от това
да намериш истински приятел.
Да склониш глава на приятелско рамо. ...

Казват, че обичал ли си някога,
след него празнота стои,
по-силна любовта от всякога,
теб може силно да огорчи.
Казват, че след като си тръгне, ...

ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...

От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни, ...

Ето ме отново тичаща,
бягам от теб.
За пореден път обичаща,
друг, а не теб.
Опитвах, може би безброй пъти, ...

И защото знам
че няма утре,
затова ще обичам,
затова ще раздавам от себе си,
затова ще бъда щедър ...

Всяко нежно съществувание
искам да споделя с теб.
Полъхът на вятъра...
Тишината в гората...
Песента на птиците... ...

Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, заста ...

В загадъчен сумрак – шепот на коприна.
Полъх на парфюм познат,
свещи и искрящо вино.
И пръстите му бавно я разгръщат,
само шепот на прохладната коприна... ...

Нправих я в малко необичаен за жанра й вариант. Надявам се да ви хареса!

Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...

Сърцето
Мракът обгърна сърцето, в което
ледът бе едва се пропукал,
но някой отдавна вече му беше
и сетните сили изсмукал. ...

спирт
в кръвта
за дезинфекция
за дезориентация
или напротив ...

Значи много съжаляваш...
(Тук ли е моментът да се трогна?!)
Защо така се получило – недоумяваш –
(Сигурно очакваш да те питам как да помогна)
Обясняваш ми – в живота ставало така, ...

Душата ми е огън,
душата ми е лед,
запалена цигара, въглен,
езеро замръзнало до огледално.
Вгледат ли се в мен, ...