Има ли смисъл да пиша за тебе
и време да губя?!
Има ли смисъл да те наричам "бебе"
и дали ме обичаш да се чудя?!
Има ли смисъл да те обичам ...

ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...

Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...

ГОЛА ЗЕМЯ
Студът размахва ледени камшици.
И вятър гони сухите листа.
Със есента отдавна сме връстници,
но стигнахме ли края на света? ...

Всичко се навън белее.
Ха, пътечката къде е?
Сред дърветата в гората
се изгубила горката.
Ни се тътри таралежът, ...

Мотив
Подари ми искани сънища.
Разкипя се под мене небето.
Ти не прочете душата ми…
Просто поведе я… ...

Усетих трепет по тялото...
Усетих те, усетих топлина...
Усетих целувка по устните...
Усетих мириса на една... сълза...
Усетих един нежен глас, ...

Бледнеят думите,
а... с четката съм скарана.
На сърцето друмите
не избирам. Извървявам.
С уважение към читателя ...

Северен вятър.
Фарът проблесна за миг.
Не спря да духа...

Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...

Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле-мале, после като литна! ...

Грозница стара и нахална,
все първа е сред големците.
Наричаха я - първа дама.
Кървяха им за мляс венците.
И в нов бардак таз стара курва ...

Останало неразгадано.
Пробива отвътре в мен дупка.
И какво ли ще остане,
ако дръпнем спусъка тука?
Само празнота, ...

Старите рани се отварят
и отново кървят,
а сърцето е ранено за пореден път.
Сълзите са още по-горещи
и горчиви от преди, ...

Изтичат неусетно дните между пръстите,
разпиляват се посоките в безвремие,
сивотата облича миговете пъстрите,
светофарите спрели са от безверие.
Минутите галопират през съдбите човешки, ...

Тази побеляла
от първия паднал сняг,
тихо стои си къща,
безмълвна и празна,
обгърната в гробовна тишина. ...

Прелъстителите
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...

Ти помниш ли
А как започна нашта случка?
Ти помниш ли? А аз пък - да!
Кои неща от теб научих:
Пораснах ли или подетинях? ...

Много е важно да се научим, че нямаме право да влизаме и излизаме от животите на хората всеки път, когато си пожелаем... ЗАЩОТО ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА КЪСНО ДА СЕ ИЗВИНИМ!Лъжем - повече от необходимото дори и живеем скрити в собствените си илюзии... Искаме цветни хора, а заживяваме с удобните... и нямам ...

Всичко в
този свят
я заблуди!
Загадъчно
потъваше ...

Денят от ябълки зелен,
народът уморен от жътва,
след нея ходех всеки ден
във топлата квартална кръчма.
Парици нямах, де да зайда? ...

Сгушвам се тихо в леглото.
На мястото, където лягаш ти, когато си при мен.
Сгушвам се и вдишвам аромата,
който нежно ухае ми на теб.
И заспивам в сълзите обляна, ...

Ябълката
Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили. ...

Преглътнах го. На сухо. Както винаги.
Една лъжа. А после ще е друга.
Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.
Отиде си с надеждите за чудо...
Да, знам за любопитството и котките. ...

Поема за време, което го няма.
Поемаме временно курс на промяна.
Променяме времето – непроменено.
Временно търсиш моето време.
Временно време на мисли отделяш. ...

На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета ...

Да бих била,
а само бях...
Но можеше
да... бъда.
Когато ...

Спомни си отминалите дни и сладките целувки.
Спомни си моята усмивка и нека стане чудо.
Спомни си как се запознахме, как пламна любовта.
Спомни си как в прегръдките ти се сгушвах,
падне ли нощта. ...

Обичал си и други –
преди мен.
От тях
не те ревнувам.
Ти просто си пътувал – ...

Ръцете ми отново студени,
замръзнали от твоя студ,
но не идва ли той от сърцето ти,
собственост на леден труп?!
Нима доставя радост ...

Изпус​каш нишка​та.​.​.​ Изпус​каш ме. ​Страх​ливец​. ​Мразя​ те зарад​и това.​
Не ме разби​раш. ​Прием​и го. ​Прост​о ела и ме чуй.
И като за начал​о разбе​ри себе си.​.​. ​Може да съм врачк​а, ​безсм​ъртна​,​ супер​мен, ​психиатър,​ пиячк​а,​ дечко,​ лигла​,​ хубав​а,​ щастл​ивка, но не и вътре​шн ...

За пореден път сядам със усмивка на лицето
да пиша отново за момичето, което
след усмивки, сълзи и много мили думи
предизвика любовта във сърцето и ума ми.
Дотогава гърдите ми бяха доста празни ...

(на Светлана Вълчева - in memoriam)
Като си тръгна,
след изпуснатия влак
ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
Магьосници да ми помагат - пак ...

Да беше си тръгнал като другите -
разлюбен, разочароващ, развенчан.
Да беше ме оставил вбесена или излъгана.
Да беше поискал, каквото не мога да ти дам.
А ти си онзи, от началото - ...

В прегръдката на нощта
Над нас окъпан бе небосвода
в светлините на хиляди звезди,
а навред, сред дивата природа
едва виждаха нашите очи. ...

Kато пеперуда
С настъпването на първите лъчи като цвете не увяхвай.
Усмихни се, в сянката под някой облак не се сгушвай.
Като забравена книга покрита от праха по заглавието
или стар спомен, потънал дълбоко, дълбоко в морето. ...

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...

Уморена съм...
Уморена съм да те обичам
и да прося очите ти
в всеки миг безразличен...
Да жадувам ръцете ти ...

Разлива се по пясъка горещ -
душата ми от силен вятър разпиляна,
но вътре в мен оставаш - ти,
едничка моя мисъл и желание...
И с всяка следваща вълна - потъвам, ...