Защо се усмихваш, любов?
От мойте чувства изпепелени
останаха само прашинки разпилени,
играчки на вятъра суров.
Защо се усмихваш, любов? ...

Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В общежитието цареше хаос и гла ...

Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той ...

Всеки ден в очите ми разцъфваш,
карамфилено ухаеща и непримирима.
От сърцето си живот ми вдъхваш
и знам, че мен и утре ще ме има.
Ангел си, а също си и дявол, ...

Ще бъда винаги до теб.
Ще те обичам и ще те пазя.
Прости ми,
че казвах, че в краката ти лазя.
Ще бъда до теб, ...

Една случайна среща след толкова години
и споменът се връща, но ти не си отивай!
Ще седнем пак на кея след толкова години,
на нашата любима пейка, но ти не си отивай!
Ще върнем спомена след толкова години, нали, ...

Трябва ли да ми липсваш?
Трябва ли да плача?
Трябва ли да страдам
и да ме поглъща здрача?
Трябва ли да слушам ...

Инфлация
Думите изменят смисъла си,
когато хората губят морала си
и думите губят смисъла си,
щом хората изменят на морала си! ...

ЗВЕЗДНА ЦЕЛУВКА
Събудих се усмихната в съня ми,
погали миглите ми лъч от светлина,
за миг от щастие замря дъхът ми,
пред гледката на хладната луна. ...

Свежи капки спускаха се по листата
и уханието на росата се дължеше.
Девойка спускаше се край реката,
млада и унила беше.
Сълзи търкулваха се по лицето, ...

Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях, ...

Няма смисъл
Не се усмихвай-няма смисъл!
Не плачи, не обичай и не мрази -
нищо вече няма смисъл!
Всичко някога приключва ...

Тази нощ е тъй прекрасна.
Кара ме умислена да затихна.
Тази нощ - една единствена.
Тайничко на мен се усмихна
със твоите блестящи очи ...

Аз му казах... той ми каза...
После бяхме на кафе...
Аз, тогава, как да зная,
че ще му родя дете?...

Във вечер една
грейва искрицата доброта.
Напомня за човешкото във всеки от нас,
но защо се сещаме само в онзи час?
Защо сме добри за миг, за два, ...

Косите ми миришат на цигари. Дим.
По тялото попил е ароматът на тъма.
В очите се разливат чаши. Парафин.
Топи се тялото ми в огън от свещта.
Дихание. Пропуква се ледът отдолу. ...

Наговорихме се.
Написахме.
Критикувахме се,
икономисахме
хубавото - ...

- Толкова е хубаво...
в твоята омая...
- От любов пиян съм...
днес надзъртам в Рая...
вземам ти ръцете, ...

Забранявам ти моите нощи одрипани,
дните ми, пълни с вълчи капани,
моите мисли - ангелски дяволи...
Забранявам ти!
Отнемам ти очите си - рани от вричане, ...

Такъв студ не сме имали от години -
замръзват салата, вечеря, постеля,
и заподсмърчват синусите на комина...
Поне топла шапка да ми беше оплела...
Всички термометри изписват минуси, ...

Поредна вечер се прибира изморен,
прашен и пиян, и гладен.
Денят му пак е бил ограбен
и неспокоен ще е краткият му сън.
Живота псува безразборно, ...

Обичам те
и ти обичаш мен!
Погледнеш ли ме, онемявам,
краката ми се подкосяват,
с усмивка ме пленяваш, ...

Той стоеше и я гледаше с изпепеляващия си поглед. Беше вперил очите си в нея толкова хищно, но в същото време - влюбено, сякаш се бореше със себе си... Любовта му и желанието за кръвта и се бореха в него и болката го раздираше. Той нежно я докосна с леденостудената си ръка и тя потръпна. Допирът му ...

Животът, както е казал поетът, започва след четиридесетте. Работата е там, че като ги навърших, вече е редно да почна да живея. И сега съм в едно трепетно очакване, белким верно вземе, та почне. Досега чакането - да те осведомя - е напразно. Но може би той, животът, йощ не знае, че аз съм навършила ...

Душата ми е клада.
Всеки ден
свойта обич
изпепелявам.
Калявам я в бурното море- ...

Не казах съкровенните си думи,
помислих си, че нямам прово на това,
а може би не ми остана време
до края на нощта.
А с утрото и ти си тръгна, ...

Carlos Ponce
Eres un alma perdida
El destino trazo tu camino
Con una mala jugada
Se robaron tu inocencia ...

Нещо остро ме прорязва,
в тази нощ отново сляпа,
минава тишината
покрай моята стена,
облята с мечти и грехове. ...

Ти знаеш ли как пише поетът?
Ти знаеш ли как молива движи?
Ръката му, хванала болката,
изписва на листа пак думите!
И капят сълзите му с мъката ...

‘'Помилвай ме и просто помълчи...
И ако искаш двама да мълчим''
Дамян Дамянов
Пусни ръка по мене плавно.
Усещаш ли как тялото гори? ...