Отражения 11
Широките обувки струват колкото тесните.
Георги Гълъбов

Вървях безкрайно дълго. По безкраен друм.
И търсих все финала. На безкрая.
Вървейки, все повтарях си наум,
че скоро ще пристигна във онази стая.
Вървях и стисках ключ един. ...

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи – ...

Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито ед ...

Че те обичам няма да се хваля
по Марина Цветаева
Харесва ми, че ти не ме обичаш,
но странно, аз пък те обичам,
тогава по законите взаимни. ...

По горещите пясъци на спомените
няма стъпки.
Има само крясъци
и пера
от чайки, ...

В душата ми е пролет.
В душата ми звезди
се къпят и блещукат
във слънчеви реки.
Душата ми е струна ...

Днес беше красив октомврийски ден.
Слънчево, весело, приятно за живеене време.
В такива дни обичам да съм навън
По цял ден и цяла нощ.
Да се радвам на синьото и звездно небе. ...

Дъга
След дъжда се раждаше дъга,
извисяваше се над окъпаните сгради.
Красива бе, не изпитваше тъга
и завиждаха ù и стари, и млади. ...

Като те видя става ми любовно.
Любовно - даже много влюбено!
Усмихвам се, готова да те следвам
и в мене закипява лудото!
Като те видя будиш в мене другата. ...

Когато стъпваш по земята
и вятърът в косите ти шепти,
нежно гали те водата
и във времето си сякаш само ти...
И сякаш сън ме е омаял, ...

Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът. ...

Ето, идва този дългоочакван миг,
в който заставам пред твоето лице.
Гледам те, а ти нежно мълчиш.
Неволно протягам към теб ръце...
Не смея дори да те докосна, ...

Чувам шума на листата,
животът край мен се свива.
Шептят навън цветята -
една любов си отива.
Не мога да спра да тъгувам, ...

Сигурна съм, че си спомняш
за нашата първа целувка.
Аз си спомням за нея
с неугасващи топли чувства.
Ти си МЪЖЪТ, който запали ...

Покажи ми я, тъгата...
(След тебе, тя ще бъде само моя.)
Ще съм най-тъжна на Земята...
И смазана пред яснотата на развоя.
Не съм аз тая, дето ще я следваш. ...

Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...

Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните. ...

Във съня си аз те виждам през нощта
и почвам бясно да крещя
А щом аз чуя звънливия ти глас
губя сетивата си за час
Аромата ти усещам отдалеч ...

Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...
Черна стая, дим и прах, ...

Проклети да сме, че сме алчни...
И аз със моите преструвки..
... че всичко е идеално, поетично, вълшебно!
Не чакай, по дяволите запрати ме...
Аз искам, искам, искам, искам ДА! ...

Погледнах в огледалото...
И видях материя...
Нищо друго!...
Просто материя...
И ми беше чужда... ...

В самия край на тази ограда,
парчето синьо изпрано небе,
с грохот в очите ти, пада
и реже ли, реже на две.
Една за тук - една за там, ...

"Пусни ме"
Изправи се...
затворен стоя вече задълго
пречупен е погледа в тебе
вземи тебешир и начертай си мишена ...

По идея на Валйорданов
Да живее техническата
революция.
От мен направи...
баба-скайперистка. ...

„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Сво ...

>>> Твоят глас е музика за моите уши. Любовта не мога да опиша и това ме мъчи. Защо е толкова трудно, вие ми кажете?! Защо сърцето ми така бързо тупти, когато стъпя до него и се погледнем в очи? Но мълчи, мълчи... Това не можеш да опишеш ти. Читатели, любовта ми е голяма, заслушайте се, сърцето ми в ...

По непомислени пътища,
неслучайни случайности.
Ти ме докосваш
през времето.
Слънчев вятър- ...

Фалшива кожа
Наистина ли светът е толкова лош? Ами да, добрите хора са на изчезване, ако изобщо са останали такива. Всички са облекли онези бели дрехи, които понякога са толкова прозрачни, че се вижда това безразличие, което всъщност е главният причинител. Ами добре де, Ани влиза в магазина, там Рен ...

Наведох се.
Загребах шепа пръст
от чернозема роден.
Сбогувам се с родната земя!
Молитва мълвя за пред път! ...

Черна, срутена къщурка,
с два контейнера отпред.
Тука майчина плесница
сетих най-отзад.
Тука под контейнерите стари ...

Стилът малко прилича на Gabba.

Посветена на един мой приятел, който вече не е между нас, текстът е мой, а музиката и изпълнението са на Краси Йосифов.

Мечтая до щастие вълшебно да стигна
до любов, която да ме плени,
до обич, която да давам за нищо
и за всяко да няма цена!
Да бъда за него жената, ...

Есента попарила е всичко.
Покрила е с оранжеви листа
земя, душа, сърце и всичко...
Изгони и зелените поля.
Останали са много малко, ...

Светът пропада без тебе
и се завирам в стената.
Смехът ми е непотребен
и съм най-малко жената,
дето съм наумила, ...

Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена. ...