Отражения 12
Ревността е като бурен, който се загнездва в сърцето на човек със силно развито чувство за собственост и неосъзната склонност към мазохизъм.
Георги Гълъбов

Сълзите ми рисуват болка
върху изтръпналото ми лице!
Вината ме пронизва тъй жестоко
и стрела забивам в изстиналото си сърце!
Това не мога аз да си простя! ...

Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...

Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...

IN MEMORIAN
Тази вечер ще залостя вратата.
Ще остана самичка със себе си.
Във жарта ще догарят дървата,
а аз ще мисля за тебе... ...

Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди, ...

"Всяка песен
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето. ...

Бог създаде хората от кал. Създаде ги по свой образ и ги пусна по земята.
Хората искаха да Му се поклонят, но не знаеха накъде да се обърнат, затова издигнаха богове от злато. Издигнаха ги по свой образ. И на тези богове принесоха даровете си.
Но боговете мълчаха и хората се ядосаха. Грабнаха чукове ...

Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите т ...

Небето
Небето прилича на късче хартия,
където художник рисува със четка,
ту бяло, ту синьо, ту сребърно сиво -
вълшебства се крият в магичната гледка. ...

NANA – GOD
Psalm 23, The Lord Our Shepherd:
The Lord is my shepherd, I have everything I need, He lets me wrest in fields of
Green grass and leeds my to quite pools of fresh water – He gives me new strenght
He guides me in the right oath as he has promised – Even if I go thru the deepest ...

беше бледа
мъничка като прашинка
недоловима почти
отникъде появи се
в мен зазвъни ...

Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...

Устремен политаш надолу,
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде, ...

Да дойдеш... изгревно...
Пусто е без теб...
на мръкване...
когато се прибират
по гнездата ...

Страх безумен ме обзема,
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа, ...

Сълза
Една сълза от мъка причинена.
Не виждам вече твоето лице.
Една сълза от теб бе сътворена,
излязла тя от моето сърце.

Обичам те... и всичко сякаш
е вече казано, мълчи...
Не виждаш ли как светят в мрака
за теб две влюбени очи....
Обичам те... и всичко сякаш ...

Знам, малка съм за тази игра,
наречена с вълшебната думичка: любовта.
Знам, аз училището трябва да гледам,
но какво да правя като видях момчето на мечтите си?
Като в приказките той бе на бял кон, ...

Намерих те... след толкова години,
изплакани в неимоверна скръб!
А търсих те във всичките долини
на моя тъй самотен, стръмен път!
Намерих те... и с тебе красотата ...

Нещо в очите ми…
Спомен ли беше?
От тия, красиво недоизживяните,
дето ги пазим най-дълбоко в душите си?
За нас, лежащи по гръб на поляната, ...

Зловонна смрад цареше в пуста стая,
цигарен дим на блудник остарял.
Поредна чаша е изпил до края,
загубил всичко, беше се предал.
Коси сребристи, рошави се стелят, ...

До днес си спомням как от изненада
подскочих, щом веднъж като дете
в антракта фокусник от буфонада
извади от ухото ми яйце.
Тогава още вярвах, че го има ...

Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания, ...

- Добро утро!
Така ме събуждаше мама всяка сутрин за училище, а и през ваканциите. Дори ме целуваше и ми задаваше въпроси като "Как спинка, мое сладко дете?", а аз усмихната й отговарях "Добре". Беше вълнуващо, защото това беше мама, а това беше нейният глас. Лягах и ставах с мисълта, че мама е наок ...

Сякаш сто живота
заедно сме преживели!
Няма тайни, няма нищо!
Броиш ли колко много години?
Виж, колко много сме еднакви! ...

- Ти мечтател ли си?
Въпрос, изстрелян от невинен поглед на дете.
- А ти не си усещал болката от сбъдната мечта...
... когато устремът ти вече е безсилен...
Безмълвен отговор на старец уморен...

ЕСЕННА ПЕСЕН
Такава тиха есен!
А през мене
прелитат мълнии,
препускат урагани... ...

Недостатъчно е, че обичам,
всеотдайно жертвам се до днес,
прощавам даже непростимото
поведение на нечий "интелект".
Уморих се да съм кукла на конци, ...

*********
Небето безбрежно изплака
капка дъжд и дори нощта не дочака.
Чувам само как в съня си топъл и тих
стените раждат стих след стих. ...

ПОКАЯНИЕ
Плашат децата, че съм горският змей.
Със самодиви играя хоро до зори.
В женски нозе сял съм любовен повей.
Оставил съм огън там да гори. ...

Бойното поле приветства
трупове
и на мойте трупове въздишката отеква
край градските безкрайни висини,
където звездите тихо в мрака се спотайват ...

В писъка на влакове и бормашини
се удави безответен твоят вик, Душа,
и погребаха те саждите на черните комини,
а бетонна плоча над главата натежа
и в мрак загаснаха лъчистосините мечти. ...