_____________________________________________
Бягай.Далеч от мен.
Скрий и очите си лъжливи.
За тях няма място в моя ден,
боли от думите парливи. ...

Боли!
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера ...

Разчупено за хиляди крила,
отлита лятото...
Във златна къща от листо
заспива паяк.
Велико повторение...

Оглеждам се в късчетата думички,
записвани всеки ден от сърцето ти,
като капчици обич не обичани,
отронени преждеродилно в ръцете.
Закръглила е над тополите, ярко луната, ...

Виждате ли ме? - Както преди час.
Разкъсайте ме, вземете по парче!
В раната бръкнете, искам като вас
злоба да нося и кръвта да тече.
Бодила да извадя, що бавно набивах ...

О, мой идол, доволен ще заплюя
прекрасното ти слънчево лице.
А после с ругатни ще те охуля
и ще строша добрите ти ръце.
Ще те бода с игли, на клада ще те вържа ...

Здравей, страннико. Седни до мен да ти разкажа историята на самотника. Мъртъв за всички живи, той скита в мрачните дебри на нощта. Няма спътници той, само сенки минават покрай него, огряни от светлините на луната. Отчаян от вечността, той спря на едно място взе пясък в дланта си, стисна го, не усети ...

На църква ходих.
Пет свещици палнах -
за близките,
за двамата ми сина.
За себе си ...

Бях тревога,
бях зов...
Бях трепет,
любов...
Бях мечта, ...

На лозата във клоните
поседна луната
и с плаха усмивка
погледна в прозореца -
с лъчите си търсеше мен... ...

Между нас
звездици блестят
в лятната вечер.
Между нас
скалите изсичат ...

"Forgive Me"
Can you forgive me again?
I don't know what I said
But I didn't mean to hurt you
I heard the words come out ...

The Empty Stare
(lyrics: Anders Jacobsson)
My mind wandered off in the distance,
Where I am far from all that cages me
All I could think of was death ...

Дъждът измива образа ти от прозореца,
покрива го със капчици мъгла.
Разпръсва го сред стъпките на хората
и вятърът отнася го в нощта.
Аз го гоня, след време го настигам. ...

Защо да пиша имам нужда?
Защо съдбата ми е толкоз чужда?
Защо отново мoлива погледнах?
Защо отново към огъня посегнах?
Отново ли съм тъжна, дори сама не зная? ...

Through the rain
When you get caught in the rain
With nowhere to run
When you’re distraught
And in pain without anyone ...

Не те обичам, ти беше просто сън. Ти бе една измама за мен и моите сетива. Не те обичам, чуваш ли, не те обичам. Всичко бе игра, така ли не разбра. Лъгала съм се, че чувства в мене дремят, а всъщност безразлична съм била. Не те обичам, не чу ли вече.
Всичко е било една лъжа. Не ме гледай с укор във ...

Отново събирам
нападали,
отронени
от вятъра
листа... ...

Не... Не съм Пенелопа... Оная...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...

Магьоснице малка, с име - Любов,
потопи ме в твоето вълшебство.
Докосни ме с най-ярката страст,
на плен да бъда обречена.
В шепите ми малки излей се, ...

???
Какво ще направя с огъня,
който ден и нощ ме изгаря?
Какво ще запълни сърцето,
а тази бездна, която отваря? ...

Среднощен час... Умора... Тишина...
Крила разпери, сляпа Самота...
Протегна нокти - дращейки Света...
... прибра ги - сграбчили една Душа...
.................................................................. ...

На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...

Обичам те!
Бъди със мен.
Обичай ме!
Живей заради мен.
Ако сгрешим - нека си простим! ...

Тъжно, но факт, нали? Винаги искаме нещо повече, а всъщност не осъзнаваме, че това нещо повече може би не е по-добро от товa, което имамe. Винаги новото, непознатото, недокоснатото предизвиква у нас интерес, то ни съблазнява и ни прави свои роби. Мислите ни са погълнати от това ново и различно нещо. ...

Не знаеш ти цената на мечтите!
Не знаеш ти какво е любовта!
Какво ли са колите ти, жените,
нещастнико с бедната душа?
Душевно беден, нищичко не струваш, ...

Природата ни е дарила щедро
с красоти омайни,
дала ни е много дарове духовни,
понякога за нас незнайни.
Едва когато един с друг ...

Неспокойни коне
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...

Γιάννης Πλούταρχος - Αφιερωμένο
Υπάρχουν κάποιες αγάπες που γρήγορα ξεχνάνε
που μένουνε στα λόγια λόγια που σε πονάνε
κι οι νύχτες πολλές που όσο κι αν θές αυτές δεν περνάνε
οι αναμνήσεις ζωντανές με τυραννάνε ...

Трясъкът на тежката врата,
сълзите ронени след това
мистерия, една загадка,
достатъчно, прости ми, стига.
Две души в различни светове, ...

* * *
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък - ...

Какво се случи с хората,
защо така се променихме.
Защо се мразим и ненавиждаме,
защо се крием и си завиждаме.
Вече няма братска обич, ...

Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...

То се оказа някаква неизвестна порода - вероятно „улична превъзходна". Митата го купи още като малко кутре от някакви вагабонти в града, които го препоръчаха за гонче и той, поради блажената си простота, повярва и хвърли сума пари на вятъра. Още като го видяха „старите пушки" му се присмяха: „Будала ...

Тъмно е...
Тихо е...
Сама съм...
Не виждам и не чувам нищо...
А нищото навсякъде около мен е... ...

Чудя се, какво би станало, ако те нямаше?
Дали тук щеше да има нещо друго вместо теб?
Или аз щях да стоя в мрака, продължавайки
да събирам парченцата от стария си късмет?
Чудно ми е, какво ти би сторила на другите? ...

*** част1
Ще останеш за мене мираж,
мечтан оазис в пустиня,
есенен тъжен пейзаж
зад лика на богиня. ...

Забързани,
тревожни...
злобни и самотни.
Окапали сред вятъра,
от бурята отбрулени. ...