отварям вечно
снимката ти
(не постоянно
а навеки)
и знам ...

В меката прегръдка на луната
подали сме ръка един на друг,
а устните ни нежно се заричат -
сърце, душа, живот да отдадат!
И тъй, политнали насреща, ...

Влезе в сърчицето ми.
Погали ме като перце.
Овладя ме като дъга.
Докосваш крехкото ми аз.
Разнежваш ме като песъчинка. ...

Прегръщам те, Зло!!!
С измамна любов дари ме и усетих се без мощ.
В миг за сетивата, реалността кат' облачна нощ бе.
Влюбен в теб, внезапно пленен в капан ли се озовах?
Ах, за таз' красива измама как не бях готов все още... ...

Life...
Mysterious Life...
We're moving around, dancing the rhythm of life.
Time...
Mysterious Time... ...

It's not enough
To love somebody naturally
To love somebody faithfully
To love somebody equally
Is not enough, it's not enough ...

За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...

Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя, ...

Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна ...

Не си до мен. Параноична тишина.
Делир и еротична абстиненция,
Кога? Къде? Демотивираща вина.
Любовно-прогресираща деменция.

''Всичко е възможно''
В теб ако се влюбя и то както вчера
и ума си ще изгубя, но ще разбера,
че всичко е възможно.
Всичко е възможно, особено ако е сложно, ...

Светът е тюрма. И касапница.
Насилие. Разруха. Смърт...
Роден си тук, за да изстрадаш
предначертания си път.
Благословен е, който може ...

Мъжки мерак
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено. ...

Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...

Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно, ...

Банална казано, но пеперуди пърхат в моята душа,
банално казано, но щом те видя, аз летя,
банално казано, но е така,
любов - думата е за това.
В очите ти - море аз ще заплувам, ...

Дните са далечни, когато се вълнувахме един към друг.
Всичко е спомен, далечен и въпреки това вълшебен.
Сега отправям думи към пространството,
за някакво блаженство от отломките
и въпреки далечна, съм тъй близо до душата ти. ...

Лека нощ, казваше ми ти,
и лягахме, разделени от глупостта.
Аз те зовях на сън и в реалност,
но оставах сам с вечността.
Търсих те, пребродих цялата ...

Продажни думи, хвърлени на вятъра,
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.
Земя, запусната от своите орачи, ...

Аз търся във море от страсти
спокоен бряг, но на самотен сал,
да плувам към стихиите опасни
готова съм, щом остров би ми дал.
Аз търся сред небето от мечти ...

Пролетни трепети
вълнуват се пак,
млади сме още,
млади и свежи.
Няма го сивото, ...

Стоеше ти пред мен
в онзи хубав майски ден
с цветя в ръцете,
огън в очите и молеше да ти простя!
Но не запомни, ...

Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам. ...

А бяхме
и щяхме,
но друг път поехме...
Желахме,
мечтахме, ...

... Съдбовно...
Поисках пак при тебе да се върна.
Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат! ...

Аз исках да летя.
И някой ме научи...
Спокоен сън да спя
за малко ми се случи.
Успях да бъда весел ...

Любовен стих
върви по тротоара
и се сбъдва
като моето дете...
Намирам ...

Мечта
Скрита в дълбоката вода
Заключена след стотната врата
В клетка от злато и сребро
Покрита с покривало от стъкло ...

Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...

На нощ и на мащерка
дъхат косите ти, моя любима!
Канелено щом ме погледнеш,
избухват в кръвта ми хиляда звезди!
За мене сияят гърдите ти - ...