Имало едно време една ларвичка. Казваше се Тимелко. Беше ларва като всички останали: хапваше си зелеви листца, играеше на футбол с останалите ларви. Като поотрасна Тимелко се изучи и на някои не толкова благочестиви дела. Започна да играе карти, белот, дори покер. Старите ларви, стоито скоро щяха да ...

Жетва е...
По жетва жегата убива ни по малко...
И бавно се изнизват в кървав кръговрат
изгубените мигове, безпрецедентно...
Напускам ли?! ...

Ето виждаш ли, съмна се вече.
Вятър в клоните нежно трепти.
Зажадняло небето си, слънцето
се издига над сини води.
Белокрилите чайки размахват ...

Не казвам сбогом, а просто си отивам.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо ...

Любовта като порта пред мен
се отваря, за да видя света чудесен!
С бавна крачка пристъпвам,
знам, прекрасно ще се почувствам...
Животът разкрива красоти невиждани: ...

Ще ме съзреш отдалеко -
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…
Ръката ти протегната ще срещне ...

Ще ти разкажа за пингвинката,
която много дълго не повярва,
че е студено нейното пингвинче.
А аз видях това.
Видях това. ...

Но аз ще те намеря...
Планините - сбъднати морета -
и плуваш с оглушели лодки,
аз тихо се провирам по греблата
и пяна ставам - сипеща некроткост... ...

Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на де ...

Дъжд,
спирка,
тролей!
Пълзя тихо по булеварда
в духовен апогей. ...

Мъглите над Тарех
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...

Една снимка,
а цял свят във мен заговори...
и болка, и страх,
че никога пак не ще се повтори!
Една снимка ...

- Хей, момче, изправи се. Защо ходиш с наведена глава?
- Така ми харесва.
- Не е хубаво, вдигни глава, гледай напред.
- Защо?
- За да видиш небето. То е красиво. По-красиво е от обувките ти. ...

Родих се със способността да стряскам
бели рози сред поля от плевели.
Да се усмихвам - нечовешки празна -
на цветен фалш, покрит с безверие.
А любовта ми - безвъзвратно гола - ...

Нощен писък на момиче
с две разплакани очи -
видя любимия с друга,
това сърцето й разби!
Тръгва, бяга, пада ...

Отново й е някъде умът,
отново дъхът й се спира.
Пулсът без повод забърза,
кръвта във лицето напира.
И се чувства някак неудобно, ...

В нощта щом буря захване,
усещам твойта ръка
и зная, че не съм сама.
Бури и мъгли се вият навън,
но знам, че си до мен ...

когато ЗАобикоЛИЛИ локви омраза
крилете и
са само тихият шепот
по въжетата на deus ex machina
тя е статична ...

Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици, ...

Защо ли плача аз сама?
Защо потънала в тъга съм?
Защо ли плача в самота,
а теб те няма, аз сама съм!
Ти си с другата, аз зная, ...

Като празен кошер и
медена пита изсъхнала,
изцедена от чувства
душата ми още крещи.
Побелял от живот, ...

Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.
Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отид ...

Празник имаш днеска сине, ти.
Този ден е отреден за твой.
Преди дванадесет години се роди,
за да станеш вечен смисъл мой.
Искам да ти пожелая, сине, ...

Там, де звучеше песен,
от Радост - искрен смях,
Днес вие, изрод бесен,
Мъчителен - безимен страх...
Душата - пеперуда изгорена, ...

Паднах си, но не по мъж,
паднах от един стол бял,
докато кажа "Баби, я се дръж",
строполих се (кой видял, видял)...
Срам ви казвам, резил голям, ...

_____________________________________
До мен
До мен си, но те няма...
Няма я нощта...
Луната свети, но звездите не блестят... ...

Понякога се чудя защо съм жива?
Защо минават дните ми един след друг?
А истината е така красива -
аз живея, защото ти си тук!
Никога не съм си и мечтала, ...

Успя ли да ме опознаеш,
гледайки ме настойчиво в очите?
Успя ли да почувстваш в мен страстта,
от която цялото ми тяло трепери?
Не видя ли, че ден след ден линея, ...

Ти си ми въздухът!
Ти си слънцето в моя ден!
Ти си луната в моята нощ,
ти си смисъла в моя живот
ти си ми всичко. ...

И стоя отново...
пак сама и пак нещастна,
че ги няма жадуваните мигове,
че всичко вече е отминало.
И стоя отново... ...