Въпроси
Докога все така ще се скитаме,
търсейки безпомощно ръка?
Падаме, ставаме, залитаме...
И докога така? ...

Natalie Imbruglia - Torn
I thought I saw a man brought to life
He was warm, he came around like he was dignified
He showed me what it was to cry
Well you couldnt be that man I adored ...

Дай ми знак, че още някъде те има!
Дай ми знак, че виждаш ме оттам!...
Дай ми знак, че отново ще бъдем щастливи.
Там... завинаги... в нашия сигурен храм...
Дай ми знак, че ще имаме всичко ...

Въздиша съвестта сама на пътя
и търси ключ към скъпото сърце,
но спомените-пламъци горят я
и съскат злобно в нейното лице.
Припомнят и блажените години, ...

Само като те погледна...
Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - к ...

В огън ще се потопя,
ще залея с пепел градове,
дърветата от пътя ще изгоря,
ще ме гонят луди ветрове...
В дъжда ще се издигна ...

Усмивка
Дарявам ти една усмивка
Първата.
За днес.
Откраднах я от полумъртвите дървета, ...

Обичам те! Искам да го изкрещя!
За мене ти си най-хубавото нещо
на този свят, на таз земя!
Защо от мене ти си тръгваш?
Защо оставяш ме сама? ...

горещият вятър, момче,
горещият вятър край нас прошумя,
така прошумя
и отмина нататък...
не тичай, момче, ...

няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство ...

Важно е всяко „сега”...
Челюстите на нашите кошмари така здраво са ни стиснали, че пропускаме да се насладим на важни моменти от живота си… Успокоявам се с това, че всичко се променя – не може нито да е все хубаво, нито – все лошо... Навсякъде има обрати... Не случайно народът се е произнесъл: „Мног ...

Нежност моя,
как те намерих?
Събличам душата си -
грешната,
пред очите им - ...

Нова пролет
Ражда се някъде вътре в мен... нова пролет.
Пуска корени, розовите листчета разпъпват!
И като бели птици в полет
по мен галещо раззеленилите се клончетата настъпват! ...

Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей, ...

Върху белия лист пак душата си изливам,
изписвам дълги рими и желания непреодолими.
Върху белия лист душата ми чувства все нарежда,
но има ли надежда?!
Върху белия лист пак капят сълзи, ...

Понякога в душата си се крия -
при спомените светли, прашните мечти.
Заравям длани в тях с надеждата да те открия,
отново слънцето да любя в твоите очи.
Но дните ми болят от ненамиране, ...

За новото начало...
Спри!
Разкъса ми сърцето.
Вземи конец и игла.
Знам. ...

Луната
Всеки ден ме нараняваш,
лъжи изричаш без вина,
дори не можеш да се извиняваш,
но свидетел ти е самотната луна! ...

Любов - това е чувство свято!
Веднъж обсеби ли те, няма край.
Веднъж проникне ли ти във душата,
от там не си отива, знай.
Обичала съм много пъти, ...

Живот ми ти дари
и на мен го подари.
Сърцето за мен си продаде
и заедно с душата ми го даде.
Ти прекрасен човек си, аз зная, ...

Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...

Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...

Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода! ...

Да остана в най-щастливия ти спомен,
да нощувам в най-красивия ти сън,
от устните ти стих отронен,
в самотен, парещ миг да съм!
Да бъда... Да нощувам... Да остана... ...

Там, на небето грее звезда.
Там, на небето има луна.
Там, на небето си и ти.
Там, на небето и в моите мечти.
Защо Бог реши да те вземе? ...

Ех, Ивано, Ивано…
Ивано, моме, хубава…
Хубава, още писана,
Писана, още галена,
Галена, още славена… ...

Като непотребна дреха
свличат се желания на пода.
Сякаш в отшумяло ехо
споменно заглъхва в мен животът...
Знам - един ден ще се скъса ...

В нищото...
(На М.)
Аз винаги се ронех мълчалива,
а вятърът обливаше ме с устните
на любовта, която си отива ...

Бавни стъпки,
копнежи за тела,
едно във друго нежно слети.
Сладка жажда
един към друг ...

ЗА ТЕБ!!!
(с посвещение )
За нощта, в която каза ми, че ме обичаш...
За нощта, в която влюбих се в тебе аз...
За допира, за твоя нежен глас... ...

само ако имах комбайн бога ми
бих качила вътре Брад
или поне брат му
(ако изобщо има такъв)
бих написала един Дневник на спалнята си ...

Избухнах като хала сутринта,
нервирах се за глупост - по човешки.
Обиди сипах към света - към обществения
безпорядък и политическите грешки.
Бях още сънена и недоспала, ...

Аз знам!
Знам, че огън буен
мога да запаля,
знам, че с думи жарки
ума ти ще замая. ...

Здравей, любима моя!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.
Успях, видя ли ме? Без тебе! ...