Обикнах те случайно, без да искам,
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...
Започна всичко преди време, ...

Заключена съм в стая -
в стаята на своите мечти,
но стаята - бездънна празнота...
Събирам ги с ръце,
но тъмнина закрива моето лице, ...

Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо, ...

Т Р Е ТА Г Л А В А
Мишо, Чаровната Секретарка и Коварния Изпълнителен Директор.
Първи грешки. Неосъзнати последици.
- Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.
- Много ще ме боли! ...

Уживени гласове се чуват вечерта,
животът кипи в луда веселба,
забавляват се всички - големи, деца
и никой не поглежда гъстата мъгла.
Без грижа и горест живота тече, ...

Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.
Нерядко ми се случва да заплача. ...

Кольо войвода и голямото преследване (втора част)
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо в ...

К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...

РАКЛАТА И СЛАВЕЯТ
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...

Навънка тежка буря се задава,
светът потънал е в мрак студен
и чака края да пристъпи бавно,
и да разбие техните мечти.
Светкавици зловещи! ...

Още докато ме изгаряше моята безумна, невъзможна любов, знаех...
че някъде ме чака онази другата - прекрасната, щастливата...
такава като от стих на mariniki ;-) красива...
Ти знаеш ли, отдавна чакам
да се обърнеш, да ме видиш! ...

сладоледена съм
направо от фризера
в кутия с етикет
мириша на ванилия
на белгиец мириша ...

Душата ми е като птичка,
намерила покой
от дълъг път и страшна зима.
Душата ми е като птичка,
извисила се над цялата Земя, ...

Прибирам се
след хиляди копнежи.
Мечтаех си отдавна за това...
Не ми палете лампи,
замълчете... - ...

(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря. ...

От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно. ...

Устремът на поета
В борбата с ярости безкрайни
той спусна се със огнен меч,
готов по пътищата тайни
да тръгне, без да знае накъде - ...

Помолих дъжда
да ти каже от мен:
"Обичам те...".
Той валя, изваля...
Ти не чу, ти не чу... ...

Руска рулетка
Осъзнаваш,
че си във играта
и в ръката стискаш револвер,
щом натиснеш спусъка. ...

Искам да вкарам моята бяла змия
в твоите горещи перверзни уста.
Искам да виеш, обезумяла от сласт,
и морно да дишаш във мене от страст.
Искам те цялата, мокра и влажна, ...

Забравяме понякога, нали?
Бързаме, задъхани във битките си.
Не виждаме - и други ги боли.
Всеки има своят кръст
и своят ад дори. ...

Ти закъсня!
Нахално,
безпардонно,
неприлично,
ужасно и трагично закъсня. ...

Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня. ...

Изкрещени молитви
Оглуша тишината
с онемелите думи.
Изкрещявах наум
любовта си. ...

Боли ме
Боли ме, когато го видя с нея. Боли ме, когато го видя как очите му блясват за нея. Боли ме от това, как той я защитава. Пронизва ме с огнен меч, когато я погледне с неговите големи, трескави очи. Не спира! Продължава да ме удря в сърцето. Не мога да издържам повече на болката. Идва ми да за ...

Прерязах вените след твоето сбогом.
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка, ...

На сина ми
Дари ме Бог дете да имам -
прекрасен син, осмислящ моя ден.
Безкрайно много го обичам
и всичко, всичко е за мен! ...

В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...

На хеви метъл ритъма (и писъците)
Хиляда дяволи се зверят,
с копитата си рият пръст
и нежен полъх щом намерят,
обгарят го със адска мъст. ...

Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...

Между два остри камъка
пулсът му спря.
Тихо. Без хрипове.
Червени кожи по пясъка само.
То отлетя. ...

Вървя, но не идвам при теб.
Гледам те, но не те виждам.
Слушам те, но не те чувам.
Чуствам те, но не те обичам.
Сред пепел от лъжи ...

Рефренът на времето
Тишината шепти сред листата.
Мистично клокочи реката...
На пръсти промъква се вятърът
пее песен далечна, позната... ...

Някой веднъж ми каза, че светът бил малък. Живели сме били в един град. Дори някога сме били приятели. Близки приятели, ми каза, дори сме били женени. Това ми се стори илюзия, казах му аз, че това е лъжа. Но той отрече, дори сме имали щастлив брак. И две прекрасни деца, ми каза той, че сме имали. Жи ...

Връщах се... Усмихната, безгрижна, заредена. Връщах се в България.
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...

Изгубих се - всяка клетка в мене изчезна;
разтворих се във времето и страстта си най-омразна!
Бог ще ми прости, аз на мене си - едва ли!
Ад ще ме гори, а очите за живот ще бъдат жадни.
Нозете си ще изгоря, ...

Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея ...

Високи върхове, заснежени.
Под тях - свежа борова гора
до тучни поляни зелени.
Докосната от Бога земя.
Слънцето намира към теб път ...

*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...

Накъде ли е тръгнал този свят?
Стоя и съзерцавам света. И себе си в него. И всички останали. Минало, настояще, бъдеще... По какво си приличат? По какво се различават? И има ли изобщо нещо ново под слънцето?
"Светът се променя!" - ще кажат някои.
"Светът е различен от вчера до днес!" - ще потвърдят о ...