Душата ми е розова!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога ...

Ако ме искаш само
Обичам те.
Не ме упреквай за мълчанието
и аз съзнавам, че е глупаво,
но избор нямам - ...

Всяка сутрин се събуждам
със желание във мен
да не бъдем толкоз чужди -
може би поне за ден.
И мечтая да те срещна, ...

Ти не знаеш...
Ти не знаеш как целувам...
как обичам аз...
ти не знаеш как рисувам
по тялото в захлас!... ...

Принцесата и глухарчето
Имало някога едно царство, едно господарство. Като всяко приказно царство то си имало белокаменен замък. А в замъка с краля и кралицата живеела тяхната малка принцеса. Тя била много красива и добра, но и мъничко глезена. Била едничка на мама и татко и всяко нейно желание се и ...

(Есе)
Граница. Какво е границата? Дали това е границата вътре в нас или е националната граница? Често задавани въпроси. На които има много отговори. Националните граници са нашият път към себепознание, към вникване в нашата същност. Но заобикалящата ни модерна реалност, новите технологии ни изправят ...

И аз ангел не съм
също като теб.
Ти виждаш,
че стремя се
и аз като тебе ...

Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер, ...

Нещастни сме. И силиконови
в щастието несподелено.
От поетичността мартенска имаме тонове.
Горестта сладка е. Мисълта - напрашена.
Нещастна съм. И изкуствена ...

" ... да забавя ли умението си да разбирам
и схващам, и да се изсмея в очите си
за това, че се обръщат след мен и
ми показват с точност цената на едно
и цената на две, ...

ГРОБАРЯТ
С тежка стъпка той към мене идва,
гърбът превит под тежката лопата.
Луната нежна товара му не облекчава,
а вината сякаш по-тежка става. ...

Толкова е объркано в главата ми,
мислите ми са толкова несвързани
и искам да ги излея в това мъничко листче,
искам да звучат като хапливо звънче,
но дали някой ще ме разбере ...

Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата, ...

На кестена пред нас
С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.
Запалваш хиляди слънца!
Не тичам сънна до герана,
за да отпия живата вода. ...

В тъмната ми празна стая
кандилцата слаби бавно гаснат.
Очите мътни светлина не знаят,
ръце покварени за гърлото ме сграбчват.
Страхът пълзи като бръшлян ...

Можеш ли да ме обичаш без да мислиш за него?

Все още ли държиш на мен?
Все още ли искаш да си с мен?
Все още ли обичаш... мен?
Все още ли мислиш за мен?
Все още ли сънуваш ...

Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене, ...

Попитай ме, хайде -
колко тона любов
отдавна раздадох
в напразното търсене!
Как всичкото нейно ...

Обичам те. И няма нищо живо,
което да те замени.
Обичам те. Душата ми умира,
когато не я доскосваш ти.
Докосни ме. Толкова е просто - ...

Досега в цветята само дирих,
но от днес започвам в тръните да ровя.
Нищо, че са тъй жестоки и бодилите,
но и на цветята мирисът ме заблуди.
Нещо май съм бъркала до днес ...

В деня, във който съм родена,
орисница е мен орисала една...
Да падам и да ставам пак непобедена...
Да побеждавам в битките със болестта...
Да срещам мъката и радостта, ...

Загубих ключа за сърцето ти
Загубих ключа за сърцето ти.
Как ще се върна при тебе?! Не знам..
Боли ме, боли ме, вината ме гори.
Напомня ми за тебе всяка сълза. ...

човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букв ...

"Приятелство между жена и мъж.
Най-висшата игра със огъня."
Бл. Димитрова
"Не се ли умори от роли?" -
натрапчивият стар въпрос. ...

Кого лъжем, момичета?
Кого лъжем? Защо ли?
Че ще спрем да обичаме,
че не ще се молим...
Кого лъжем? Себе си!? ...

Обичам дъжда през пролетта. И знам защо. Тогава, ако съм тъжна и си поплаквам, не личи.
Обичам дъжда – това е време за почивка и сладка дрямка.
Обичам дъжда. Ето още една основателна причина да го обичам – след като спре - хуквам на лов. И пада едно ловуване – свят да ти се завие! И то - без много с ...

Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем: ...

Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.
Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен. ...