В листопада от дни динамични
възхваляваме вчерашни мигове,
гоним вятър с платна безгранични
и пред нас - обетовани зидове.
Неприлично живееме, грешно. ...

Здравей, любов!
Зеленото ти кръгче
просветва на монитора
и даже като преди изглежда
ти си там... и нетът - същият е... ...

... усмихни ми се тихо...
нека Тя да не знае
... ще те стигна с очите си
Той ще гледа встрани
... разсъбличай пространството ...

Кажи
къде си ти на този свят?
Дали се луташ сам из тази необят...
къде си ти и кога ще те намеря аз?
Дали си сам или съм само аз... ...

Главата ме боли от тези думи.
Толкова грубо ми звучат,
някак си не на място ми стоят!
Но те са твои, не си ги взимай.
Най-силните, казвани от теб - ...

......
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака. ...

Във хватката безумна на порока
живееш бясно като за последно
и не усещаш как си се заробил
в оковите на навика си вреден.
И всеки ден, и всяка нощ си мислиш ...

Ти не... но ти...
Ти не разби сърцето ми, не го открадна,
не пожела със поглед да ме нараниш,
не влезе във душата ми със взлом, не я нападна,
но виж!!... от раните ми целия кървиш! ...

Днес съм друга,сякаш цялата енергия на тази земя е съхранена в мен. Всичко изглежда лесно и постижимо. Цял ден се наслаждавам на заобикалящия ме свят, наоколо е розово и прекрасно. Но питам се, докога ли ще се чувствам по този начин, докога ще виждам през тези розови очила. Чувствам, че скоро ще тря ...

Един живот без мечти,
без копнежи,
живот на раздели,
моят живот, в който болката обгръщаше цялата ми същност.
Kак празно е моето сърце, чакаше само някой да го е грижа, ...

Предизвиках живота на дуел,
надявайки се да спечеля,
сякаш сама се призовах на разстрел,
без даже дума да обеля!
Хвърлих бялата ръкавица, ...

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...

Нощта,
от нашите страсти
уморена,
разпуснала
черно-копринени коси ...

Ще пиша пак за теб.
Не пак!
Отново за теб!
Съжалявам.
Много съм зле... ...

Имаше човек,
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове, ...

Т И
Ти си мисълта, с която заспивам.
Ти си сънят, който сънувам с усмивка на уста!
Ти си сълзите солени по лицето ми!
Ти си Човекът, стигнал до сърцето ми, заслужил това място! ...

Човешкият живот е като пясъчен часовник
и няма на света съновник,
който всекиму да каже,
на сън или наяве конкретно да покаже,
кога и как това ще стане - ...

Вечен танц
В момента, сега аз само живея,
миналото - мъртво, бъдещето не съществува.
Сега аз песента вълшебна пея
и душата ми лудо танцува. ...

Грешната светица
или светица-грешница?
Дали е все едно?
За теб съм грешница,
за някой, може би светица. ...

Две ангелски очи следят ме -
всяка нощ, щом очите си затворя.
Две ангелски очи блестят
в съня ми, те са ми опора.
Едно сърце дочувам в мрака. ...

Усетиха сърцата ни,
че идва чудото Любов.
Ах, как желаеха те
този вечен благослов.
Сближихме мечтите си, ...

***
Aкo този миг поиска само свободата си
и реши да прелети над сините дървета,
над меките лица на замислени поети,
над всичките метафори, понятия, обятия, ...

Любовта си гладя като стара риза.
Ах, личи, че смачкана е тя!
Погледнеш ли я днес отблизо,
ще видиш кърпените й места.
А те са тук и там във нея - ...

Писмо на един идалго...
Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни... ...

Песента на сърцето -
мелодия небесна, блага,
от звън на клепало
в обител планинска,
сладостта й ...

Еверест
на Хр.Проданов
и останалите под върха
Връх Еверест е ерес и скала,
която не понася безгръбначни. ...

В безсънна лунна нощ
открих истина една -
със теб да бъда искам аз.
В прегръдката ти силна
кротко да заспивам, ...