Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...

рея се в стремежи
на идеалности
атомно разпадам се на чувства
до тебе пътят неизбежно
е астрален ...

Sweet dreams are made of this
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody's looking for something
Some of them want to use you ...

На С.
Домът не е покрив и здрави стени...
Домът е топлина и нежност...
Вярно огнище, което гори...
Обща посока... Път... И надежда... ...

Някога
Някога, когато беше вчера,
всичко хубаво било е.
Някога, когато с тебе бяхме двама,
жива беше любовта ни. ...

Стая за мислещи
Оставете ме.
Другите вижте.
Те са за връзване
в стая за мислещи. ...

Не ми обещавай ти тези сънища,
в които за мен не ще идваш,
не ми казвай ти, че без пътища
до мен пътя ти не намираш.
Не искам да вярвам, че мога аз ...

Най истинска е тя, когато плаче...
И като майка тъжни песни пее.
Притиснала във скута свойто братче,
приспива го и нежно го люлее!
Без собствен дом живееше отдавна. ...

Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?
Във роклята бяла, под шифона, хастара...
Красива съм днес! Несравнимо красива!
Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!
Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи, ...

Бяла пръчка
на черно поле,
цял ден ходи и не спира,
а това е ..........?

Защо изчезна в онзи миг,
защо изгасна любовта ти в онзи миг,
защо забрави ме и замени ме с нея,
защо излъга ме, че не е заради нея?
От изневярата ти толкова боли, ...

КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН
Света бял, мамо,
света аз загърбих,
черно расо, мамо,
расо облекох ...

Помислихте, че той е като другите -
от тези, за които кратко ме боли.
Помислихте - поредно увлечение.
И ще ми мине. Както и преди.
За вас е страшно лесно да го кажете - ...

Тишината бучи във ушите ми.
Може би, защото съм сама.
Вятърът мълчи във косите ми,
припявайки моята тъжна история:
Тя бе девойка – грациозна и мила, ...

Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи, ...

Perfect strangers
Do, do, do, do. Do, do, do, do
Do, do, do, do. Do, do, do do
Don't tell me your name, just use that pretty mouth
To kiss me if you want this, but I want you inside out ...

Поглеждам нагоре.
Само как ми липсваш.
Помниш ли...
моите очи?
Дали си във рая? ...

Сънища по пътя към вечността
Вчера почина майката на Симеон. Няма думи, с които да се опише мъката, която преживява човек, когато загуби свой близък. Няма по-голяма болка от смъртта на майката. Анастасия беше красива, все още млада - на 50 години човек е млад; жена. Жизнерадостна и изпълнена с любов ...

Рисувай ме със дъх. Ще оживея.
Невидима съм в листовете. Бяла.
А после... научи ме да се смея.
Сърце ми дай и вече ще съм цяла.
Ще мога със ръце да те докосна. ...

Приближи се...
Във тъмното трудно виждам чертите ти.
Да... красив си...
а и аз уморих се от скитане.
Погали ме... ...

Като роза след роса съм свежа
от твоята усмивка или жест
божествена кралица флора нежна
благодаря за мен е чест
Благодаря за двете ни слънца ...

Обичам те… Разбери !
Неописуемо чувство в душата ми бушува,
изглежда любовта там се е настанила.
Но защо ли страдам и плача всеки ден,
вместо да съм на щастието от любовта в плен? ...

В някоя лазурна, слънчева зора,
ще ни вести красива самодива.
Ще потопи босото си краче,
в пенливото, топло море и
с веселата си усмивка, ...

"На дъщеря ми!"
Мило пиле
Отворих вратата
на твоята златна, детска клетка.
Разбрах, че ти е отесняло ...

Не съм безопасна игла за мъжете...
Карфица съм. Остро бода, запомнете!
И който не може да пипа карфици -
да пази в джобОвете свойте ръчици.
Но който със остри предмети борави, ...

Понякога чувам сърцето да вика и стене от болка!
Протягам ръце към небето - Аз търся утеха и живота без болка!
Аз искам да вярвам, че мога да мина отвъд светлината и мрака!
Че мога да взема духа на душата!
Че има някъде някой, който отдавна ме чака! ...

Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...

Летният дъжд е в мен...
Нека да бъда пороят, който погалва
пръстта с устни от капки дъждовни,
да целувам треви и цветя.
Нека да бъда небето сиво, но пълно със ...