Sublime – The Rain
I saw you
You were holding hands
You don’t now how much you hurt me
And now I`ve got to say goodbye ...

Аз, глупачката наивна, сляпо вярвах в любовта,
без дори да подозирам, че била е тя лъжа,
без за миг да се досетя колко безразличен си към мен
и тъй живях в заблуда всеки минал ден.
Имаш красиво лице и чар фатален, ...

Тежки са тези колела -
като тежки вериги се влачат,
напред, назад и навсякъде -
още малко и ще заплачат.
Дълбока нощ е! Вали! ...

Суетна радост,
обич,
жал,
очакван ден,
жена желана, ...

плющи във камината
и гради въздушни кули.
Ветровете това
вероятно са чули
и пришпорват мечтите му. ...

Не искам погледа ти...
Загледана във него да потъна...
Не искам да потъвам.
Не искам случайния допир
да е единственото нещо, което ни събира и разделя... ...

По пътека, отрупана със рози,
с бавна стъпка аз вървя…
А около мен пеперуди боси,
карат ме с тях нависоко да летя…
Достигнах залеза самотен, ...

Признание
Нощта, съм сигурен, е лош проводник
на любовни мисли и послания.
Усилията ми остават все безплодни.
Неизпратени са моите желания. ...

Съкровено
Когато синее нежно небето...
ах, небето...очи да имаш,
Бог те вижда,
в мислите ти идва... ...

В такава нощ се случват чудеса,
когато непринудено звездите
посипват с блясък първите цветя,
разцъфнали след нечия усмивка.
В такава нощ молитвите са стих, ...

Вечер поглеждам към звездите замечтана,
но те се крият зад облачния грим.
Аз искам в шепа да ги хвана,
те са моят блян недостижим.
Мечтая вятърът да ги отвее ...

Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...
Запознахме се случайно, неволно погледите ни се спр ...

В среднощни улици вървях,
през лунните лъчи промъквах се
и сред светулките дискретно се проврях,
от там с душа-фенер измъквах се.
Дали не слиза тъмнината ...

Слънцето оглежда се в луната,
а луната във звездите
и започна малка приказак тогава
за хората и за мечтите.
Пеперуда с ледени крила лети ...

Не те обичам
като росна роза
или скъп елмаз,
нито като стрелата огнена
на карамфила. ...

Плъзва се бавно,
по устни от лед.
Пада, изчезва
и нова я следва.
Погубва се и в забрава ...

>>> В мълчанието на нощта
>>> усещаш тихите ми ласки,
>>> в шепота на вятъра
>>> чуваш съкровените ми мисли,
>>> глътката червено вино ...

Защо това ми причини,
не можах да разбера
и че те обичах,
останаха нечути мойте слова.
Гласът ми тайно ще те следва, ...

Безверие
Добро и зло,
с неясни очертания.
От зло и жлъч,
пламтят треви. ...

Днес първият сняг заваля,
белият свидетел на радост една.
А аз съм сама.
Двама влюбени по пътя вървят,
сплетени в топла прегръдка. ...

Говориш ли езика на дъжда?
С капки-думи от небето,
разказващи ни как
животът им е почнал във морето.
Тогава имало звезди, ...

Прихлупено и сиво, мрачно и студено...
Идва и отива си отново, тя - усмивката...
Раждаме се в полутонове, раждаме се във ръжда...
Угнива младостта ни, избледняват спомени още не изживяни и отива си тя - усмивката...
Пир по време на чума е животът ни, "Пир по време на чума" - видях го някъде в книгите! ...

Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си, ...

Трудно е, когато пред очите ми изникват
нашите засмени две лица.
И тези спомени във миналото все се впиват
и болезнено се врязват в моята душа!
Боли, когато пак опитвам да те търся, ...

Глупакът
Вървеше глупакът...
и май беше влюбен.
А тя за глупаци
не щеше и дума. ...

Напътствие
на Драгомир
Светът се отваря за тебе,
моят към залез отива.
Сънища, навици вредни, ...

Парфюмът,
ризата,
бельото,
обувките,
дори цигареният фас в пепелника, ...

Недовършено 3
Вглеждам се в онези редове,
които питат трябва ли отново,
отново в празни редове,
да пиша със мастило ново? ...

Животът е като железопътна гара.
Всеки има си билет.
Чакаш ти, подпрян на бара,
дано да дойде скоро твоят ред.
Човек се ражда и умира бързо. ...

Живях на сън или сънувайки - живях.
Дните в мъгла се изнизват...
Протягах ръка да повдигна завесата,
но до тялото пак отпусках я вяло.
Къде се намирам и как да се върна?! ...

Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.
Ще се изпея в него като в песен, ...

От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно, ...

Прегърнах хилавото
рамо на Нещастието
и заедно вървяхме
по своята пътека.
Аз бях хубава, напета, ...

Вятърът последната надежда ми отвя,
дъждът прошепна ми при слънцето да си я търся,
но аз се питам: "Как така?"
Ще ме заслепи горещото набързо.
Измамно е, не ми е работа да ходя там, ...

Мостове изгарям до твоето сърце,
разрушавам пътя между четири ръце.
Преграда слагам между четири очи,
разкъсвам връзка между две души.
Премахвам думи, спомените трия... ...

Обич
Понякога си мисля, че обич няма на света,
или пък я има, но при мене не дохожда тя.
Сърцето ми, обичало тъй много и тъй силно,
обречено да страда и да е безсилно. ...

И сякаш в пясъчен часовник песъчинките
изтича безмилостното време,
текат минутите, умират миговете,
ти скоро няма да си с мене.
Любовта от пламъци на страст-стихия ...

Gangsters in the attic е свободен проект, всеки желаещ може да се включи с реализация и идеи. Ако имате интерес, можете да си свалите и едно скромно видео клипче от тук:

Посветено на моята най-добра приятелка Росица Иванова, която откри първия частен кабинет по психологическо консултиране в гр. Г. Оряховица
Започваш
ново начинание,
благородно,
истински красиво. ...