Вледеняваща страст.
Изгарящи ласки.
Буря над нас,
пресилени краски.
Художник с палитра ...

Аз влюбена съм и страдам,
гневя се страшно и тъжа.
За твойта подла изневяра
никога не ще ти простя!
С какво заслужила съм аз сега ...

Докосвам утрото със пръстите
и слънчев лъч придърпвам във захлас.
Луничките как светят на лицето ми,
придали твърде детско във анфас.
Със всяка паднала звезда си пожелавам ...

>> нямо лъщи
>> тишината ми
>> измита до кръв
>> от дъжда
>> (свил се в сив облак ...

Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...

STOP THAT TRAIN
I WANNA GET OFF!
Влак, мълчалив и студен,
през мрачни зими
вън се ниже. ...

Обичаме го всички от малки до големи, това е нашият роден край, нашата крепост, тук сме родени, тук сме откърмени. Няма по-хубава родина от нашата, няма по-хубава и цветна природа от нашата България. Пътувайки по пътищата наши, ние се любуваме на красотата и величието пред чудните кътчета на Българи ...

На работа съм, за беда.
Ръцете ми, в буквален смисъл, са заети.
По тях ли снощи тъй отчаяно рида
далечната ти блузка с върховете?
Така ги искам, че дори ...

Жена на дявола да бъда, искам.
Да ме обича той безкрайно много.
И въпреки омразната си същност,
сърцето си на мен да отдаде.
Тогава с всичката си обич ...

Звезда
Аз твърде дълго чаках да те срещна.
Молех се да си поне в съня,
а пелената на нощта така бездънна,
безмилостно се стелеше и през деня. ...

Там е ничия земя -
без питания, без копнежи,
там спокойна ще раста
без разочарования, без стремежи.
Там е ничия земя - ...

Бохемска рапсодия
В тая пълна дискотека,
в този нестихващ фестивал,
разпил се бе в мен човека,
изцяло обич и сексапил раздал. ...

Разбий със чук
пулсиращата болка в мозъка ми,
да изпълзят навън змийчетата
на мисълта ми.
Бръкни със пръст ...

Имам нужда от
топла прегръдка
Имам нужда от топла прегръдка
и от рамо, на което да плача...
Прегърни ме! Дай ми дъх – свежа глътка. ...

Сърцето ми от теб е обсебено,
като малка птичка в златна клетка е пленено.
Обичам те и страстно те желая
и себе си не мога да позная.
Любовна мъка сърцето ми изгаря, ...

Толкоз време, а пък не пораснах...
Косата ми започна да бледнее,
а поривите - лястовиче ято,
нагоре с лекота се реят.
Ръцете ми - уж вече уморени, ...

....
В края на този тъй изморителен ден
мога само да кажа: Обичам те!
Като глътка вода си за мен,
оросила жадно стърнище. ...

О, чучулиго!
Донеси ми ведрина
за късна есен!
Песен на славей.
Отлетяха гарвани - ...

"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...

Въздишката целува небесата,
неопитна във своята прозрачност,
не иска да прегръща самотата,
а търси своята общност... необятност...
Оставена, във чужда кожа стене, ...

Дяволът се е вселил във теб.
Една омраза те е обзела и те убива.
Манията ти те отвежда в АДА!
Отмъщението -
Няма смисъл, не виждаш ли, само си губиш времето...

В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там ...

Небесната жар ли е някой ти дал,
та пламък от огън си, мила?
Леда от тъгата стопяваш без жал
и капките с устни попиваш.
Косата ти палава цялата знам. ...

Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота. ...

Не ме оплаквай. Тиха е луната.
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.
Проклинам свойте земни прегрешения, ...

(Из "Дневникът на Вуте")
Не зная дали е било в Чили,
но хората решили
и направили подправка "Чили".
Чили не сгрешили ...

Е=МС²
Вселената изстреля лъч светлина,
светлината уцели вечна душа,
душата избухна в букет цветове,
цветовете родиха твоето сърце. ...

Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...

В този свят започва всичко отначало,
вечни се завръщат жестове, пароли,
гълъби тъмно-сребристи по паважа
пристъпват наперено, идват от Рая.
С минало просто ли съществуват, ...

* * *
Само клик и... ето ме, пристигнах.
Думите ми на монитора четеш.
Само клик и... вече ти намигнах
и надявам се да разбереш... ...

Ела в часа на Тишината!
И ако можеш ме спаси...
Без ключ немее там вратата.
Под ключ Сърцето. Пиша стих.
Умора блъска се в Прозорец. ...

Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...

Непознати принцове и рицари
безлики и безименни,
моля ви, не приближавайте до мен.
Танцувайте на бала с други,
нашепвайте на други нежни думи, ...

Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват, ...

Какво всъщност е живота? Дали той може да се нарече едно пътешествие или може би няма точен отговор, или има. Животът е една обширна тема, на която, колкото и да пиша, все ще пропусна нещо. Едва ли точно аз бих могла да дам пълен отговор на този въпрос, понеже моят живот тепърва предстои, но все пак ...

Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...

Обичах те!
Той е с теб сега!
Той никога няма да ти даде, което ти давах аз досега...
Пак съм сам в нощта,
отново мисля за теб сега, ...

После пак ще се правя на красива,
грижливо ще оформям
от болка деформиралата мутра.
Аз, мръсницата.
Накажете ме, като куче ме вържете, ...

До края не остава много време.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.
Не стига - да омесят ранен хляб. ...