А думите ти хапеха... Безбожно,
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска ...

Сънувах... Че съм най-Безгрешният...
И с камъни замерях всички грешници...
И бях щастлив... Че правдата раздавам...
Преборил в съвестта си всички мелници.
И Дон Кихот заврях го в миша дупка, ...

Духовно възвисена
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква ...

Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...

Улица "Екзистенциална"
(кратък наръчник на минувача)
Не излизай без каишка!
Не говори без намордник!
Не уринирай без нужда! ...

ДЪРЖАВА
Ако трябва, на бъчва ще прекося океана
и даже с криви крака да остана,
в държавата си пак ще се прибера,
че там живее моята душа. ...

В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро - ...

Още сънувам онези светове,
които ми показа...
Търся оправдание в лудостта,
но как да те запазя
близо до мен, ...

Разочаровах ли те или те предадох,
взех ли нещо или нещо не ти дадох?
Сама ли да се виня, накажа или от съда
да чакам да произнесе мойта присъда?
Може да е свършило, но няма там да спре, ...

За беда голяма -
не видях във теб опора.
Милост в тебе няма -
не се разбрахме като хора.

Бурята в пепелявите планини
В далечния изток се намираше елфическият град Галдрос, чиито околности бяха постоянно нападани от млади черни дракони от Пепелявите планини на север. Много елфи бяха тръгнали към планините, но никой не се завърна, а само прииждаха още и още дракони.
Тогава смелият воин Ка ...

Толкова искам
да бъда красива –
в мен да е влюбен
целият свят.
Толкова искам ...

Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...

***
Навън вали, вали.
Небето сякаш ме притиска.
И в моите гърди,
в сърцето ми, дъждът се плиска. ...

Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха – ...

* * *
Нощта навън като лепкава глина е,
сякаш се стича по мойте клепачи,
дъхат ми воали, от пара копринени,
чувам щурци в песента си да плачат... ...

Чистотата е моята превелика сила,
с нея стъпвам по Божиите пътища.
Възхвалявам Бога,
уповавайки се на името Господне.
Търся пътя, замъглена от лъжи коварни. ...

Обичам те безкрайно
и знаеш ти това.
Във онзи ден, когато
ме поиска със слова,
откликнах аз на любовта. ...

Така се чувствам уязвим:
Пред теб. Единствено по кожа.
Побързай! С устни ме завий!
Протегни ръцете си да сложа
от чувственост изтръпналото тяло ...

Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим. ...

В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...

Сънувах те, вървиш до мен
влюбен и смутен,
влюбена съм и аз,
не го крия в този час.
Нежно ме прегръщаш ти, ...

Мрак непрогледен
Празни очи
Болка голяма
Безутешни души
Искам до тебе ...

Клетва
Изтръгни ме
от стените ти
и зидовете.
Въплъти духа ми ...

Аз не съм такава и сама
себе си видях за първи път...
Болката в мен бе жарава,
разпалила онзи таен кът...
Потънала в нещо като блян, ...

АНАРХИЯ!!!
Не добротата поражда в противника страха,
а гневът и отвръщането на удара!
Добротата не поражда доброта,
а надсмешка и власт върху слабата воля! ...

Кървави сълзи по лицето се стичат
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон... ...

Едно е ясно - че това не съм самата аз.
Какво правя? Какво искам точно в този час?
В мен преплитат се желания противоречиви.
А разумът измъчва ме с мисли горчиви.
Сърцето ме боли и гърлото ме стяга в адска хватка. ...

Казино на живота
Прекрасна нощ се спуска над града
и светлини на приливи проблясват.
Сковава се като кристал леда,
пътеките като светулки блесват. ...

Кратка среща привечер
... за което малко виновен
да се чувства покойният Д. Воев
Кажи ми ти, приятелю,
не сме ли ние ...