- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...

Питаш ме какво се случва с нас оттук нататък,
но аз отговор не мога да ти дам,
защото нямам никаква представа
какво върти се в твоята глава.
Искаш да решавам вместо теб, ...

Ето пак дойде.
Есента е тук.
Толкова разноцветна
и така подтискаща.
Така самотна и студена. ...

Светът, видян през очите на човека, не може да се опише с две-три изречения. Това е тема, която засяга живота, любовта, отношенията между хората и т.н.
За моите осемнадесет години не мога да кажа, че имам много житейски опит или пък, че зная много за живота. Със сигурност знам, че животът никак не е ...

Целуваш ме
за лека нощ,
прошепваш
"Утре повече"
и влизам сама ...

Какво сме си говорели със теб?
Разказвали сме си навярно приказки...
Дочух, че имал си криле...
Какви криле? Къде са ти крилете?!
Дочух, че можел си навярно да летиш, ...

Издигаш ме ти.
Летя във душата ти.
Няма облаци...

Във бистрата река на вечността,
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори. ...

КРИСТАЛНА ЖАРАВА
Кристално нежни очите
кристално блестят,
в кристалната вечер кристалите
тихо звънят. ...

11.01.2008
Разкъсана душата си събирах
и хранех се от чужди грехове,
но винаги в себе си намирах
сила пак да продължа напред. ...

Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...

Не те виждам, стих,
през мъглата на тази злоба.
Не те чувам, стих,
от виковете на тази лъжа.
Не те чувствам, стих, ...

През нощта...
Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам. ...

Сняг навън се тихо трупа, време е да хапна супа,
че моят нос студ не обича и веднага се разтича.
Времето навън е леко хладно, жалко, че и вкъщи нямам парно,
ще си мръзна яко тая зима, а имам даже сняг да рина...
Ах, кога ще дойде този ден, да видя аз снега стопен, ...

рубая
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...

Повярвах ти, че ме обичаш, че ще бъдеш само с мен.
Лъжеше ме и ме гледаше в очите всеки божи ден!
За теб бях просто кукла, към която можеш ти да се обърнеш винаги, когато ти се иска.
Тъпчеше ме всеки ден, без даже да ти стиска!
Когато казвах, че не съм ти роб, ти казваше "Ще станеш!" и аз навеждах г ...

Вярвам ти!
Както вълните вярват в брега,
както тревата вярва в дъжда,
както нощта вярва в деня.
Вярвам ти... ...

Разби се мечта
в скалата на спомена.
Ще потъне ли?

Синята отрова в твоите очи.
Отровата, която носиш само ти.
И само аз усетих нейната власт...
Възпламенява тя във мене страст!
Но уви - сърцето ми разби! ...

Иди, Любов, иди при него,
там ще бъдеш по-добре,
при мен е мрачно и студено,
аз вече съм момиче без сърце.
Остана само раната кървяща ...

Вярвам в Тайнството на Силата... -
не във явната и демонстрация.
От устрема могъщ тъй близо спотаена Изнемогата е.
Тъй както Радостта - от Болката...
Вярвам в Тайнството на Силата... ...

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...

Лъжата е страх.
Лъжата е стоножка
и стъпва бавно...

МОЛЯ ТЕ, КАЖИ
Защо дойдох на този свят
с сърце
изгарящо
за обич, ...

Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина, ...

Огнена зима
Безкрайна, бяла, зимна тишина,
разбудена от жарка клада.
Гори на нея моята душа,
щастлива, влюбена и млада.