12. 09. 2007 г.
Нарисувай ми картина,
щастие ми нарисувай.
През картината щe мина,
и щe попътувам. ...

Не си отивай, не сега,
почакай времето да спре,
обичай ме, за миг така,
не тръгвай, днес си изморен.
Не чакай залез, не сега, ...

18. 07. 2005 г.
Когато залезът отдавна е напуснал,
целувайки лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината, ...

Татяна се огледа в малката хотелска стаичка. Всичко беше прекрасно. Точно така, както си го беше представяла. От полуспуснатите щори се процеждаше едва-едва светлина, тишината бе оглушителна, все едно се намираше на края на света, или извън останалия свят - като на самотен остров на собствената си с ...

Мила моя мамо,
едно искам само.
Пак на теб се моля,
а ти моли Бога.
Със свито сърце, ...

Отиваш си. Гледам те. Тръгнал си някъде.
А? Пътят ли? - Той не отива на никъде.
Тогава разбирам. Ти, имал си вяра.
Надежда си имал. Тя, води към рая.
Съдбата по дирите бавно се движи. ...

Във тишината искам да те срещна,
във дъх от цвят, дори и грешна.
Във цвят от тишина да видя свят.
– Кажи, това дали е грях?
И грешен цвят аз искам да ти дам, ...

Слънцето, левент наперен,
крачи бавно и уверено.
Вред целувки подарява,
здраве и живот дарява.
Щом изгрее над земята, ...

- Хайде тате, хайде мамо,
ставайте, че е зарана.
Дрешките ни облечете
и в школото ни водете.
- Идва време за учение, ...

Тъжен саунд на цигулка
чувам, без да свири цигуларя.
Танц последен, нощ, светулка,
тихо лунна свещ догаря!
С аржентинското танго ...

Съсипах си живота за любов.
На пореден флирт само си готов.
Кълнеш се!Казваш... си различен!
А беше много ти от мен обичан.
Видях с очите си какво говориш, ...

На порции не искам да ме имаш!
На глътки аз не бих те пила!
В съгласие към мене кимаш,
но аз не мога да съм мила!
До тук не бе в живота гладко, ...

Топли пръски
от кръвта на Слънцето,
болезнено се впиват,
с парене, в плътта
и съхне от горещини ...

Можеш ли а ме познаеш тук?
Тук, сред белите мечти...
Можеш ли да бъдеш друг...
забравяйки ме, даже да боли?...
Можеш ли да ме обичаш силно... ...

Бездарна ми казваш.
Да спра да пиша и чета.
Да не се засягам толкова много,
сякаш това ми е ахилесовата пета.
Да не "възпявам" вече любовта ...

Не знам какъв си бил,
за да ти кажа какъв си сега . . .
Не знам кой си бил,
не знам каква е за теб любовта . . .
Не знам колко нощи си плакал. ...

Слабичкото момче се размърда. Локвата дъжд, която се беше събрала в падинката на найлона, се затече надолу през дупката, право във врата на спящия му другар. Двамата югославяни спяха в парка за трети месец, не далеч от изхода на метрото. Влакът спря и тълпа от забързани французи прекоси малкия парк. ...

Едно куче зави в далечината, но децата не го чуха.Те размърдаха дървените колове и се промушиха в двора.
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти. ...

Група студенти от Университета по археология в Сараево бяха насядали под дебелата сянка на вековното дърво. Хипитата бяха с дълги коси и панталони с широки крачоли. Момичетата бяха с поли.
- Браво! - запляскаха студентите. - Чудесна песен.
- Обожавам Бийтълс - рече една от девойките с топли кафяви о ...

А пак съм тук - на този кръстопът.
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път ...

Няма романтика в нашата връзка,
няма даже любов...
Остана начало, среда и развръзка...
И любовта, но като ров...
Дълго, дълго мълчим в слушалките. ...

- ... Няма как да ти го обясня... Както ти не можеш да ми обясниш защо те е страх от светофари... То е като... нямаш контрол върху него. Ей така седи си и си и окупира цялото ти съзнание... не мислиш за нищо друго, защото другото няма смисъл, влече те като магнит, стихийно едно такова, влече те, как ...

Дълбоко в мен
бълбука самотата...
Жестока е!!!
За гърлото ме стиска,
не иска да ме пусне!!! ...

В бялата ми тъга
днес сутринта
срещнах
двама
клошари, ...

Хич не обичам да обичам без любов
(ама когато ям се храни с тлъсто
само тялото).
А бог ми дава повече храна,
отколкото успявам да изям, ...

Луда съм, че вярвам още в тебе!
Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима. ...

На сбогуване
Леко дъждовно е в сърцето ми.
Тръгваш, а аз нямам сили да те спра.
Полагам малка клетва в ръцете ти,
без сбогом, само кратък поглед мога да даря... ...

Една стара притча, интерпретирана от мен и скромно допълнена и поокрасена от мен, че бяха изпуснати фундаментални цветове, което ме наведе на размисъл “защо аджеба?”
Преди много, много хилядолетия цветовете започнали кавга. Всеки казвал, че той е най-важен и най-красив, най-предпочитан и най-полезен ...

Пустиня
/без сбогуване/
Пустиня. Сянка на жена.
Видение след малък залез.
Отричане и сетне път през самота, ...

От нулите на пощенската си кутия
каква ли сграда съм си построила
и как да страдам съм си отредила -
мълчаливо - както подобава,
когато бомбардират те с мълчание. ...

Посвещавам на Краси
Ти казваш, че животът ти е мъртво море -
събрал на годините семето.
И впримчил се на ветровете в стремето,
ще премине, без да го усетим… ...

Един от най-ярките ми спомени от училище беше другарката Гаврилова. Другарката Гаврилова беше от старата аристокрация, жена с изтънчен вкус към музиката, следователно учителка по пеене и ръководител на духовия оркестър и хора на училището. Като истински аристократ, поставен в социалистическа среда, ...

Не искай да остана!
Не ми е възможно!
Аз всичките възможности убих.
Не ме прибирай!
Искам волност. ...

На улицата - паднал човек. Възрастен е. Главата му се е килнала на една страна, по бузата му се стича лига. Няколко души възбудено се суетят около него - явно очакват линейката. Два влюбени гълъба се целуват на тротоара до произшествието. Автобусите изхвърлят нафтова мъгла, сякаш искат да скрият гле ...

Поредна нощ…
Прозорецът ми още свети.
И търся те в нощта безкрайна.
И питам се дали ще дойдеш?
Ще ми подариш ли цвете? ...

- Следващият, моля!
- Здравейте - смотолевям неуверено - трябва да се е получил запис на мое име.
- Вашето име как е?
- Иларион Светославов Мънзов.
- Момент, моля! ...

Еднакви блокове. Иззад ъглите им надничат котки. Стари хора седят по пейките като за последно. От просторите ми махат ризи. Блоковете ме гледат студено със стъклените си очи, сякаш да ми подскажат, че не ми е тук мястото. Макар да се родих и отраснах сред тях, те никога не ме приеха. Всеки път чувах ...

Love You Like I Do
On my heart I'll bear the shame
No prayer can ease the pain
No one will love you
No one will love you the way I do ...

Спомняш ли си онзи ден далечен,
окъпан в слънчеви лъчи?
Спомняш ли си онзи миг, у мене вечен,
в който се запознахме аз и ти?
Спомняш ли си моята усмивка, ...

Аз съм огън без пламък,
аз съм сълза без капка.
Аз съм викът на удавник.
Аз съм сянка на глухо мълчание!
Аз съм молба без икона, ...