Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"
Колко мило! И колко трогателно! ...

Потъвам в синьо безвремие,
лягам, затварям очи
и сънят ме отвежда
към странни неприкосновени висини.
Прекрасна природа пленява сетивата ...

През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател, ...

Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си с ...

Думите
Не аз ги пиша - Те!
Те спрягат земните ми редове.
Те яхат всяка скрита страст.
Те будят чувства и разгарят бяс. ...

ЧАСОВНИК
Мимолетност, съжителство
между стрелки.
Времето убива своите убийци!

На село
на татко
Във полите си Стидово слуша:
закъснели кози проплакват.
Подранили комини промушват ...

Мечтая... Мечтая за природата.
Мечтая да чуя вик на единак,
и обезумял, без грижи,
да стана като него аз - един дивак...
Мечтая за свободата на птиците. ...

Сега какво?
Едното си отива -
друго иде...
Господи!
Гласът ми взе, ...

ВЕЛИКДЕН
Цветя, молитви за възкръснал, свещи восъчни горят.
А той, макар и прикован, решил и слязъл си от кръста.

Промяна в живота винаги ще има,
присъда от горда жена не бива!
Предадена, решена на всичко,
ще посрещне жребия безразлично.
Ще проси, без надежда за разкош. ...

Прости ми, веселяко, че тъжна с тебе бях
и думи празни аз редих,
душата твоя огорчих,
на дявола приятел станах.
Прости ми, веселяко, със добро сърце, ...

Като камък си. Хладна, студена.
Отброяваш наум часовете.
Скрита в дяволска плът. Забранена.
Жертвен дар, усмирил боговете.
Писък страшен. Бездетна невеста. ...

Можеш ли да спреш една сълза,
искаща да тръгне по света!?
Можеш ли да спреш и женски плач,
искащ да си тръгне в здрач!?
Можеш ли да спреш вятъра ревнив, ...

ФАНТАЗИЯ
Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й. ...

Отдавна прагът ми в забрава дреме,
отдавна уморил се да те чака.
Отдавна не отмервам вече време
от целувката, открадната във мрака.
Понякога се вмъкваш във съня ми, ...

Когато не виждаш изход,
когато в тълпата си сам,
когато Животът притиска те...
Вик на болка. Предателство.
Знам... ...

Как е възможно чувство, толкова свято, като Любовта,
да носи болка на хиляди сърца?

Тайна градина направих си аз...
семе любов... стръкче надежда...
и отглеждам я с обич и страст,
скришом себе си в нея оглеждам.
Тайна градина за скрити сърца, ...

Пожелах те...
В съня си неспокоен.
Да те имам... завинаги,
мое щастие неземно.
Помечтах те... ...

Някои хора страдат от клаустрофобия и прекарват целия си живот в страх от затворени пространства. Същите тези хора понякога изживяват битието си в калъфи, без да го осъзнават. Ден след ден времето изтича през пръстите им, а те се борят със своя страх, без да осъзнават истината.
“Аз съм свободен!” – ...

Мразя тези ситуации абсурдни,
аз и ти, и той сред нас,
чувствата в гърдите да са бурни,
а да ми говориш с нисък глас.
Вярно, той ми е приятел, ...

Рисуваш ли, художнико...
Рисуваш ли, художнико...
рисуваш ли душата
на вятъра,
на птиците, ...

***
Мразя те, не си ли личи?!
Страшно те ненавиждам
и затова те обиждам.
Ти си минало за мене, ...

ръце покрили глава
лице закрито с длани
сърце което не иска да бъде видяно
лице набраздено
реките текат по него ...