Пак
След няколко години раздяла
пак си на мойта врата,
очакваш всичко лошо да забравя,
всяка мъка, всяка тъга... ...

защото обичам да мисля,
че в тъмното срещу мен си ти
и защото мълчим...
и защото всичко, което казваме, ни дави все повече и повече в мълчание,
защото говорим едновременно и едновременно спираме ...

Не мога да се съглася с Русито, че ние българите не сме знаели да празнуваме. Не, не и не! Стига нихилизъм, стига самоунижение! Да не разгръщам сега историята за фактология, за да видите колко светии има българинът и как всеки ден по някой светец бива почитан от него. Ами новата технология – Интерне ...

Когато затворя очите си -
чувам
как луната
се разминава със слънцето
... (ритуално) ...

Обичай ме такава, до небрежност разпиляна,
когато вятърът в косите ми танцува блус
и музата в очите ми се събужда от забрава,
от вкуса на устните ти,онзи вкус,
който ме разтапя всяка нощ до съмване ...

На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано... ...

Когато чуеш думите "Обичам те",
когато съзреш погледа изгарящ,
когато чуеш ритъмът на едно сърце,
тихо сгушено с мрака вледеняващ...
тогава за миг ти ръка му подай, ...

Приятелството е безценно за всеки един от нас. Да, разбира се, приятели има, но не винаги можем да изберем или намерим подходящите за нас, тези които ни разбират, умеят да ни изслушват, забавляват и прощават. Най-лесно е човек да познава хиляди хора, но е много трудно да бъдеш приятел с един от тях. ...

Това е моята страна,
тя е малка и добра,
нея всички я обичат
и България наричат.
Градове, села, реки, ...

Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат... ...

Искаш тялото ми ти да притежаваш.
Искаш здраво във ръцете си да ме държиш.
Без да мога настрани да се извърна.
Искаш всичко, а в сърцето си мълчиш.
Ти ще вземеш, аз не ще поискам ...

Нощта е толкова красива,
примамлива за теб и мен...
Тя знае, че много се обичаме
и ни скрива с тъмнината си от лоши очи.
Денят е светло тайнство, ...

Ще се заключа в клетка сива,
като мъглите нежелана, тъжна.
Ще плачат струните, ще бъда жива,
но няма никога за теб да съм красива.
Загубваш ме във пепелта на дните. ...

КОШМАР
Тази нощ сънувах страшен сън.
На арена някаква, средновековна,
коне и рицари, целите в желязо
излизаха за битка. ...

Сгреших със теб и съжалявам.
Не знам защо не ме забрави ти.
Да ме обичаш днес не заслужавам.
Не заслужаваш ти да те боли.
Виновна съм, не мога да отричам. ...

Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спра ...

Момче създадено за грях,
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...

Слънцето изгрява, денят събужда,
и идва пак слънчев ден.
И зората, тъй, сякаш чужда,
пак посреща ме.
Събуждат се цветята, ...

Сърцето ми, на две е разделено.
Половината, за тебе отредих.
За тебе, скъпи, близък и далечен,
любов-надежда с радост подарих!
Приемаш ли подаръка ми, мило? ...

Поставена на кръстопът,
със поглед към далечината,
да избера ли правилния път,
или пък да остана в тъмнината?
Тъй тиха и спокойна е нощта, ...

Keхлибарено те искам...
с цвят на старото злато.
Силно, като уиски.
Наситено и нежно...
Пеперудено те сънувам. ...

Мъничките пръсти галят плахо светлината и прониква в мене бавно, самотата сякаш е открила мъртвите искри. И с поглед, огънят се пали, а душата ми жарава в пламъците грее. Вятър болка разпилява, дете надава вик и в светлите очи, блясъкът изгасва, щом си тръгваш ти. Тъжен стон във мене свири, а пред м ...

Уморена съм, безсилна и сломена
в края на изопнатия ден -
от болката на други причинена,
от горчилките, изсипани връз мен!
Край мен редят се образи и звуци, ...

От автора, седнал на леглото
Тя не искаше да повярва! А и да искаше - вече не можеше! Тя се отказа да се бори точно в мига, когато вдигна телефонната слушалка! Нима беше възможно?! ТЯ СЕ ПРЕДАДЕ!!!
Но... нямаше вече сили! Не искаше да се бори безсмислено! Тя беше безсилна! И точно в този момент осъз ...